Разлика между версии на „Европейски съюз“

редакция без резюме
|}
 
'''Европейският съюз''' (съкратено '''ЕС''', '''Евросъюз''') е политически и икономически съюз между 27 европейски държави.
'''Европейският съюз''' (съкратено '''ЕС''', '''Евросъюз''') е политически и икономически съюз между 27 държави, разположени предимно в [[Европа]]. Създаден е с Договора за Европейския съюз (ДЕС), широко известен като [[Договора от Маастрихт]], на [[1 ноември]] [[1993]] г. При учредяването си Европейският съюз се основава на вече съществуващите Европейски общности:[[Европейска икономическа общност]], преименувана с Договора от Маастрихт на [[Европейска общност]], и на [[Европейската общност за атомна енергия]] (Евратом). Основни цели на Договора за Европейския съюз (в сила до 31.11.2009 г.) са насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес, постигане на висока степен на заетост, в частност посредством създаване на територия без вътрешни граници, укрепване на социално-икономическото единство и посредством създаването на икономически и паричен съюз и в последствие на единна валута [[евро]]то, осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност, въвеждането на гражданство на Съюза, създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на лица, обвързано с прилагането на подходящи мерки за контрол на външните граници, предоставянето на убежище, имиграцията, както и превенцията и борбата с престъпността.
 
Европейският съюз е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави в рамките на предоставените му от последните компетенци. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в сила от 1 декември 2009 г.
С население от 500 милиона души ЕС създава приблизително 30% (US$18,4 трилиона през 2008 г.) от номиналния брутен световен продукт.
 
Европейският съюз е междунардона организация без аналог (''sui generis''). Държавите-членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително и такива в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена '''изключителната''' компетентност да приема правнообвързващи актове и държавите-членки нямат повече правото да приемат свои актове в тези области. В други области ЕС притежава '''споделена с държавите-членки компетентност'''. В тези области на споделена компетентност държавите-членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.
Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряване на [[единен пазар]], чрез стандартизирана система от правила за всички членове на съюза, която да осигури свободно движение на хора, [[стоки]], [[услуги]] и [[капитал]]. Съюзът поддържа обща политика по отношение на [[търговия]]та, [[земеделие]]то, [[риболов]]а и регионалното развитие. От [[2002]] г. в парично обръщение е единна европейска парична единица, [[евро]], която се използва в 16 страни-членки (т.е. в [[еврозона]]та). Съюзът играе известна роля във външната политика, чрез своето представителство в [[СТО]], [[Г-8]] и [[Организация на обединените нации|ООН]]. Двадесет и една страни са членки на [[НАТО]]. ЕС играе роля в съдебните и вътрешни работи на страните, като се има предвид отмяната на паспортния контрол между страните от Шенгенската зона, която включва и страни извън ЕС.
 
Функционирането на ЕС се осъществява основно от неговите институции, някои от които са наднационални, а други междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е [[Европейската комисия]], която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите-членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от [[Европейски парламент|Европейския парламент]] (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на ЕС (състоящ се от по един представител на всяка държава-членка на ниво министър). На свой ред, съдебният контрол се осъществява от [[Съд на Европейския съюз|Съда на Европейския съюз]] (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава-членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава-членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд създаден до момента е Съда на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна, Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите-членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.
На 1.12.2009 г., с влизането в сила на [[Договора от Лисабон]], подписан на 13 декември [[2007]] г., Европейският съюз стана правоприемник на [[Европейската общност]]. Този договор бележи един нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция.
 
С население от 500 милиона души ЕС създава приблизително 30% (US$18,4 трилиона през 2008 г.) от номиналния брутен световен продукт.
 
Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на [[вътрешен пазар]], който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на [[лица]], [[стоки]], [[услуги]] и [[капитали]]. Съюзът поддържа обща политика по отношение на [[търговия]]та, [[земеделие]]то, [[риболов]]а, околата среда, защита на потребителите, транспорта, енргетиката и др. ЕС има изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарстовото и др.
== Статут на ЕС до влизането в сила на Договора от Лисабон ==
За да обяснят припокриването на организациите на Европейските общности с Европейския съюз, сред европейските политици и в литературата се е наложило понятието „храмова структура на Европейския съюз“, която си служи с модела на гръцки храм с три стълба обединени под общ покрив. Съгласно този модел, [[Европейски общности|Европейските общности]] са първият стълб на съюза ([[Европейска общност за въглища и стомана|Европейската общност за въглища и стомана]] - ЕОВС, [[Европейска общност за атомна енергия|Европейската общност за атомна енергия]] - „Евратом“, и [[Европейската икономическа общност]] - три на брой в момента на създаването му, а днес само две, след изтичане на Договора за ЕОВС през 2002 година). Вторият и третият стълб представляват новите форми на междудържавно сътрудничество предвидени в [[Договор от Маастрихт|Договора от Маастрихт]], а именно обща политика в областта на външните работи и сигурността (дял V от ДЕС) и полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни дела (дял VI от ДЕС). Всички те са обединени под този общ „покрив“ въплътен в целите и принципите на съюза (общите разпоредби на ДЕС). Наред с това, трите стълба на Съюза се ползват от обща институционална рамка. „Базата“ на този храм се състои от общите и заключителни разпоредби на Договора, отнасящи се до влизането в сила на Договора, времевия и териториален обхват на неговото действие (Договора за Европейски Съюз е безсрочен), възможността за изменението му и условията за присъединяване на нови страни към него. Към тази база се отнася и т.нар. „засилено сътрудничество“, предвидено както в разпоредбите на ДЕС за втори и трети стълб, така и в разпоредбите на Договора за създаване на Европейска Общност.
 
В икономически план със своето население от 500 милиона души през 2008 г. ЕС е създал приблизително 30% от номиналния брутен световен продукт.
Въпреки че Европейският съюз и Европейските общности често се възприемат като едно и също нещо, Европейският съюз съвсем не е правоприемник на Европейските общности и техния наднационален характер. За разлика от тях, съгласно [[Договор от Маастрихт|Договора от Маастрихт]] Европейският съюз не е самостоятелно юридическо лице притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави. Новите форми на сътрудничество, които Договорът за Европейския съюз предвижда да се осъществят извън рамките на Европейските общности, имат подчертано междуправителствен характер.
 
От друга страна, всяка една от Европейските общности е самостоятелно юридическо лице и може да влиза в договорни отношения с трети страни и други международни организации. Правомощията на общностите произтичат от международните договори, с които са създадени. Те са „предоставени“ от страните-членки. Това позволява да се твърди, че страните-членки на '''ЕС''' са прехвърлили част от своя [[суверенитет]] и че ЕС започва да наподобява [[федерация]] или [[конфедерация]]. Все пак, от правна гледна точка, Европейският съюз не разполага с правомощия да изземва допълнителна власт от държавите членки без предварително предоговаряне на подписаните споразумения. Липсата на „правомощия да създава правомощия“, което се счита за същностната характеристика на една държава, е сериозен аргумент срещу това на Европейския съюз да се гледа като на държава.
 
Същевременно да се нарече Европейският съюз обикновена международна организация не би било точно, особено по отношение на „първия стълб“ на Съюза - Европейските общности, който има наднационален характер.
 
За дефинирането на юридическия статут на европейското обединение огромна роля играе Съдът на Европейските общности (понастоящем [[Съд на Европейския съюз]]). В прословутото си решение по делото Ван Генд ен Лос 27/72 съдът определя общността като нов правов ред, различен от международният, който предоставя права и задължения не само за държавите членуващи в него, но също така и за техните граждани, физически и юридически лица. Това първо и основополагащо за определянето на характера на Общностите решение създава представата за Европейското обединение като „''sui generis''“ (уникално). Днес, когато процесът на „конституционализиране“ на Европейския съюз е далеч по-напреднал, се налага новото понятие за Европейския съюз като „полития от държави и народи“.
 
На 13 октомври [[2004]] европейските лидери подписват договор за [[Европейска конституция]]. До този момент тя е ратифицирана от 13 страни-членки. Но след нейното отхвърляне на последователни референдуми във [[Франция]] и [[Холандия]] през пролетта на [[2005]] проектът е замразен. Основна последица от влизането в сила на този договор трябваше да бъде премахването на храмовата структура на Съюза, поради предвиденото обединяване на Общностите и Съюза в едно единствено юридическо лице. По време на тържественото честване в [[Берлин]] на 50-годишнината на ЕС неговите ръководители и представителите на страните-членки приемат декларация, с която определят срок до 2009 г. за изработване на нов договор след провала на европейската конституция.
 
== История ==
Като се има предвид многообразието от [[език|езици]] и [[култура|култури]] на [[Стария континент]], опитите за обединение обикновено били насилствени. Едно от първите предложения за мирно съюзяване на равноправни европейските държави е направено от [[Виктор Юго]] през [[1851]]. Катастрофалната за континента [[Първа световна война]] е последвана от [[Втора световна война]], която оставя след себе си [[Европа]] в разруха. Твърдо решени завинаги да премахнат възможността за възникване на война на континента и в опит да възстановят [[Европа]], редица европейски политици възприемат идеята за наднационален съюз. Идеята за формирането на [[Европейска общност за въглища и стомана]] (ЕОВС) е на работника във френското външно министерство [[Жан Моне]]. Министърът на външните работи на Франция [[Робер Шуман]] представя тази идея на [[9 май]] [[1950]] (това е и причината този ден да се чества като [[Ден на Европа]]). Първоначалната идея на политиците, основали ЕОВС, е да гарантират контрола на военната промишленост в Европа, а въглищата и стоманата са главни суровини за военния отрасъл. ЕОВС включва [[Западна Германия]], [[Франция]], [[Италия]] и страните от [[Бенелюкс]]. Общността се създава с подписването на Договора от Париж през април [[1951]], а влиза в сила през юли [[1952]].
 
Впоследствие общността се разраства със създаването на нови две общности - [[Европейска икономическа общност]] и [[Европейска общност за атомна енергия]] (Евратом). Създадени са с Договорите от Рим от [[1957]], влезли в сила на 1 януари [[1958]] г. С [[Договор от Маастрихт|договора от Маастрихт]] от 1992 г. официално е създаден '''Европейският съюз (ЕС)'''. При учредяването си Европейският съюз се основава на вече съществуващите Европейски общности:[[Европейска икономическа общност]], преименувана с Договора от Маастрихт на [[Европейска общност]], и на [[Европейската общност за атомна енергия]] (Евратом). Основни цели на Договора за Европейския съюз (в сила до 31.11.2009 г.) са насърчаването на балансирания и устойчив икономически и социален прогрес, постигане на висока степен на заетост, в частност посредством създаване на територия без вътрешни граници, укрепване на социално-икономическото единство и посредством създаването на икономически и паричен съюз и в последствие на единна валута [[евро]]то, осъществяване на обща външна политика и политика на сигурност, въвеждането на гражданство на Съюза, създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което се осигурява свободното движение на лица, обвързано с прилагането на подходящи мерки за контрол на външните граници, предоставянето на убежище, имиграцията, както и превенцията и борбата с престъпността. Съществуващата до този момент Европейска икономическа общност, преименувана с Договора от Маастрихт на "Европейска общност", е възприета като „първи стълб“ на новосъздадената храмова структура (по подобие на гръцки храм) с три стълба.
 
На 1.12.2009 г., с влизанетовлиза в сила на [[Договора от Лисабон]], подписан на 13 декември [[2007]] г., по силата на който Европейският съюз станастава правоприемник на [[Европейската общност]]. Този договор бележи един нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция.
 
 
== Статут на ЕС до влизането в сила на Договора от Лисабон ==
 
За да обяснят припокриването на организациите на Европейските общности с Европейския съюз, сред европейските политици и в литературата се е наложило понятието „храмова структура на Европейския съюз“, която си служи с модела на гръцки храм с три стълба, обединени под общ покрив. Съгласно този модел, [[Европейски общности|Европейските общности]] са първият стълб наот съюзатази ([[Европейскахрамова общност за въглища и стомана|Европейската общност за въглища и стомана]] - ЕОВС, [[Европейска общност за атомна енергия|Европейската общност за атомна енергия]] - „Евратом“, и [[Европейската икономическа общност]] - три на брой в момента на създаването му, а днес само две, след изтичане на Договора за ЕОВС през 2002 година)стуктура. Вторият и третият стълб представляват новите форми на междудържавно сътрудничество, предвидени в [[Договор от Маастрихт|Договора от Маастрихт]], а именно обща"Обща политика в областта на външните работи и сигурността" (дял V от ДЕС) и полицейското"Полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни дела" (дял VI от ДЕС). Всички те са обединени под този общ „покрив“, въплътен в целите и принципите на съюзаСъюза (общите разпоредби на ДЕС). Наред с това, трите стълба на Съюза се ползват от обща институционална рамка. „Базата“ на този храм се състои от общите и заключителни разпоредби на Договора, отнасящи се до влизането му в сила на Договора, времевия и териториален обхват на неговото действие (Договора за Европейски Съюз е безсрочен), възможността за изменението му и условията за присъединяване на нови страни към него. Към тази база се отнася и т.нар. „засилено сътрудничество“, предвидено както в разпоредбите на ДЕС за втори и трети стълб, така и в разпоредбите на Договора за създаване на Европейска Общност (ДЕО).
 
Въпреки че Европейският съюз и Европейските общности често се възприемат като едно и също нещо, към момента на своето учредяване до влизането в сила на Договора от Лисабон Европейският съюз съвсем не е правоприемник на Европейските общности и техния наднационален характер. За разлика от тях, съгласно [[Договор от Маастрихт|Договора от Маастрихт]] Европейският съюз не е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го национални държави. Новите форми на сътрудничество, които Договорът за Европейския съюз предвижда да се осъществят извън рамките на Европейските общности, имат подчертаноподчертан междуправителствен характер.
 
От друга страна, всяка една от Европейските общности е самостоятелно юридическо лице и може да влиза в договорни отношения с трети страни и други международни организации. Правомощията на общностите произтичат от международните договори, с които са създадени. Те са „предоставени“ от страните-членки. Това позволява да се твърди, че страните-членки на '''ЕС''' са прехвърлили част от своя [[суверенитет]] и че ЕС започва да наподобява [[федерация]] или [[конфедерация]]. Все пак, от правна гледна точка, Европейският съюз не разполага с правомощия да изземва допълнителна власт от държавите членки без предварително предоговаряне на подписаните споразумения. Липсата на „правомощия да създава правомощия“, което се счита за същностната характеристика на една държава, е сериозен аргумент срещу това на Европейския съюз да се гледа като на държава.
 
Същевременно да се нарече Европейският съюз обикновена международна организация не би било точно, особено по отношение на „първия стълб“ на Съюза - Европейските общности, който има наднационален характер.
 
За дефинирането на юридическия статут на европейското обединение огромна роля играе Съдът на Европейските общности (понастоящем [[Съд на Европейския съюз]]). В прословутото си решение по делото Ван Генд ен Лос 27/72 съдът определя общността като нов правов ред, различен от международният, който предоставя права и задължения не само за държавите членуващи в него, но също така и за техните граждани, физически и юридически лица. Това първо и основополагащо за определянето на характера на Общностите решение създава представата за Европейското обединение като „''sui generis''“ (уникално). Днес, когато процесът на „конституционализиране“ на Европейския съюз е далеч по-напреднал, се налага новото понятие за Европейския съюз като „полития от държави и народи“.
 
На 13 октомври [[2004]] европейските лидери подписват договор за [[Европейска конституция]]. До този момент тя е ратифицирана от 13 страни-членки. Но след нейното отхвърляне на последователни референдуми във [[Франция]] и [[Холандия]] през пролетта на [[2005]] проектът е замразен. Основна последица от влизането в сила на този договор трябваше да бъде премахването на храмовата структура на Съюза, поради предвиденото обединяване на Общностите и Съюза в едно единствено юридическо лице. По време на тържественото честване в [[Берлин]] на 50-годишнината на ЕС неговите ръководители и представителите на страните-членки приемат декларация, с която определят срок до 2009 г. за изработване на нов договор след провала на европейската конституция.
 
 
 
== Държави-членки и кандидатки ==
Анонимен потребител