Европейски съюз: Разлика между версии

 

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи, някои от които са наднационални, а други междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е [[Европейската комисия]], която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите-членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от [[Европейски парламент|Европейския парламент]] (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на ЕС (състоящ се от по един представител на всяка държава-членка на ниво министър). На свой ред, съдебният контрол се осъществява от [[Съд на Европейския съюз|Съда на Европейския съюз]] (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава-членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава-членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна, Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите-членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.

 

Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на лица, [[стоки]], [[услуги]] и [[капитал]]и. Съюзът поддържа обща политика по отношение на [[търговия]]та, [[земеделие]]то, [[риболов]]а, околната среда, защита на потребителите, транспорта, енргетиката и др. ЕС има изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите-членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарстовото и др.