|
'''Краткото житие на [[Климент Охридски]] (Охридска легенда)''' е много важен извор за делото на [[Кирил]] и [[Методий]]. Написано е през първите десетилетия на 13 в. от [[охридска архиепископия (патриаршия)|охридския архиепископ]] [[Димитър Хоматиян]] (ок. 1165 - след 1234) вероятно на гръцки, като послемалко след това житието е преведено на български. Най-старият гръцки препис (днес в Руската държавна библиотека, Москва) от 13-14 в. е намерен в [[Охрид]] и издаден от И. Григорович през 1847 г., а най-старият старобългарски текст е намерен от Й. Иванов в ръкопис от 15 в. в Зографския манастир и издаден от него през 1908 г.
Началото на подзаглавието на житието представлява акростих на Димитър Хоматиан: Κλημεντα τιμω. ποιμεναρχης Βουλγαρων, Δημητριος, в старобългарския вариант: Климента чтьу пастирь бльгарскiи Димитрие / на новобълг.: В чест на Климент. Пастир български Димитър.
За "Краткото житие на Климент Охридски" има много публикации на различни езици.
Свети Kлимент Охридски - създателят на втората славянска азбука, кирилицата (основа на днешното българско писмо) и един от първите ученици на Kирил и Методий е и единственият успял да продължи и осъществи мисията им, така както е мечтана и подготвяна. А историята е тази, която предопределя това да стане в България. Той е един от тримата "избрани" - Kлимент , Наум и Ангеларий, които стигат в България. След двадесетгодишнo ученичество при Кирил и Методий и ръкополагането му за свещеник от папа Адриан II в Рим, Kлимент Охридски започва своето самостоятелно дело, което може да се определи само с две думи - духовно строителство. Kато активен участник във Великоморавската мисия и в борбата за създаване на славянска църква и книги, създател на училища, писател и учител, основоположник на Охридската книжовна школа, "пръв епископ на български език", Kлимент Охридски оставя примера си на една физическа и духовна енергия, колкото неизчерпаема, толкова и съзидателна. В центъра на "третата част на царството", Охрид, владетелят и книжовникът издигат манастира "Св. Панталеймон" и в продължение на 30 години това ще бъде център на трескавата духовна дейност на Kлимент, която преобразява този край.
Най-напред учител, а след 893 г. и "пръв епископ на български език" тук, той строи нови църкви, вдига за потомците паметни стълбове по местата, в които е влизала новата вяра, обучава във всяка епархия по триста ученика или общо 3500, и така създава най-нужното за всекидневието, духовенството и "гилдията" на книжовниците. Личното му творчество включва главно поучителна слова, похвали за светци и наставления, "понятни дори за най-простия българин". В тази работа за приобщаване към вярата по достъпен земен път се вписва и създаването на азбуката, наречена днес кирилица. Климент Охридски превежда висшите понятия на вярата на езика на всекидневния морал и на насъщната нравственост, учи себеподобните на елементарните, но най-трудно постижими неща: що е добро и зло, полезно и вредно, достойно и низко.
== Литература ==
Статия на Емил Георгиев в: {{КМЕ2}}, с. 457-460
== Виж още ==
[[Пространното житие на Климент Охридски]]
{{мъниче}}
|
