Сбор (област Пазарджик): Разлика между версии

Землището на с. Сбор е заселено още от врмето на траките.Стари тракийски селища е имало :1.На северозапад от селото на 2км. при Келтепе в местността Балакларе и Арабкьой, с некропол от две могили.2.Североисточно от селото на един километър разтояние в дерето , в местността Оманларе,при некропол от една могила, с остатък от римска баня ,делви ,римски монети и др.. 3. Източно от селото ,долу по Луда Яна ,в м. Чукарите ,Гредата и Шоповите чукари с некропол от 9 могили. Това селище вероятно е било във връзка или единно с късноримското или ранно византийското селище на срещуположния бряг на Луда Яна със 7могили при едновременна крепост /Асара/ в землището на с. Цар Асен.

какви средновековни селища е имало в землището на с. Сбор не ни е известно.Но след турското завоевание тук се заселват турци-юруци както в Долно Левски.В1691г. в селото с име Джумалъ,юруците били 14. сигурно из блиските гори е имало пръснато на махали българско население от разорени при завоеванието български села.Според народното предание турците са се заселили при Келтепе върху останките на споменатото по-горе тракийско селище, където се сочи ,че е имало и джамия, също и гробища по на изток до шосето за Панагюрище.Предполага се ,че в това село е имало и българско население.Не се знае поради каква причина това село се премества на обширното равно място на днешното село ,където също била построена джамия като теке в памет на убит , вероятно знатен турчин.Тук около тая джамия ставал сбор за молитви,борби и пазар на добитък и други стоки на турския седмичен празник - петък, не само на местните турци,но и на такива от околните махали и села,дори идвали на джамия и турци от Щърковската Юрта.По този начин се създава днешното село ,на което се слага името Джумая,което значи Сбор, както енаречено в 1934г.

 

Развитие и днешно състояние. Население.Касае се най-напред за произхода на българското население.Произходът на днешните родове-всички преселници- е следния: от стария род Айнаджиски,чийто прапрадядо Айнаджията е дошъл от някоя съседна калаграрска махала,се развили днешните родове:Дулчовци, ЛучовциыДелипенчовци,Керкеланите, Дуловци,чубрини и Цветковци. От стария род Ненковци ,дошъл от блиското Калагларско Орехово, се развили следните родове:Джалъзите,Чоловци,Шуманете,Колчовци и Мусиевци.От друг стар род Кехайовци,/Коевци/, чийто прапрадядо Велко Кехаята , овчар на турци ,дошъл от с. Айваджик /Дюлево/ ,панагюрско , преди около 300г. се развили родовете :Тоталаците, Куртаците, Спасовци, Стойчовци и Видини. От стария род Балджиовци, чийто прапрадядо е дошъл от село Раковица ,Елинпелинско ,най-напред в Калагларското Орехово и после се преселил в Джумая ,произлизат по-новите родове:Мазаровци и Куртовци. Старият род Узуновци преди около 300г.е дошъл от от с. Мухово ,Ихтиманско.А родовете:Пешловци, Веляците и Нейчовци произхождат от нейзвестен по-стар корен.В Джумая са дошли в миналото откъм Софийско Ковачите ,български цигани ,които били повече от 10 къщи , но около 1940г. се изселили в Пазарджик и с. Гелеменово , та днес към 2010г. са останали само 2 къщи . Временно са се заселвали в умая цигани мохамедани -бургуджии,които изчезнали.

предполага се ,че през ХІХ в. българското население в Джумая се е увеличавало.Към 1865г. според Ст. Захариев,/с.37/ селото е имало :турци 50 къщи с 160жители само мъже /300-320 с жените/ с една джамия и един мехтеп/училище/ с 20 ученици и българи 40 къщи с 150 жители само мъже/300 общо с жените/.Общо цялото население на Джумая било 600-620 жители.По време на Освободителната война турците избягали , като след войната 5-6 къщи турци се върнали , но след 1-2 години виждат ,че не ще могат повече да останат ,за това окончателно се изселват.Техните места естествено се заемат от местното българско население и при преброяването през 1884г. от всичко 540жители 536 са българи и само 4 дущи цигани. При това се вижда ,че в сравнетие с 1865 г. населението на Джумая поради изселването на турците въпреки увеличението на българите е по-малко.Обаче до 1946г. населението на селото непрекъснато се увеличава - в 1900г. то е 721души,1920г.-947души,1934г.-1154,1946-1266,1956-986,1965-742 .В селото има около 170 къщи ,като до 2009г. само половината са обитаеми.

Частични изселвания от сбор са ставали преди и след Освобождението,но това между 1946-1965г. е твърде голямо -масово ,50-60 къщи. Както и по-напред те са се изселили главно в Пазарджик.

 

 

 

<!-- == Обществени институции == -->