|
== География ==
Сбор е разположено на 2 км. от пътя [[Пазарджик]]-[[Панагюрище]]. Населението на Сбор не надвишава 300 души, като така е едно от най-малките в община Пазарджик. Релефът му е предимно низинен, но на север се усещат леките възвишения на [[Средна гора]]. КлиматаКлиматът на селото е по-точно [[преходно-континентален климат|преходно-континентален]] към [[субтропичен климат|субтропичен]] тип [[средиземноморски климат|средиземноморски]]. Всеки посетил селото има чувството че сякаш времето от 50-60 години насам е спряло. Основно къщите тук са много ниски и кирпичени а 3/4 от населението е над 60 години.
== История ==
Землището на с. Сбор е заселено още от врмето на траките[[траки]]те. Стари тракийски селища е имало : 1.На северозапад от селото на 2км.2 км при Келтепе в местността Балакларе и Арабкьой, с некропол от две могили.; 2.СевероисточноСевероизточно от селото на един километър разтояние в дерето , в местността Оманларе, при [[некропол]] от една могила, с остатък от [[Древен Рим|римска]] баня ,делви делви, римски [[монета|монети]] и др.. 3. Източно от селото , долу по р. [[Луда Яна ]], в м. Чукарите , Гредата и Шоповите чукари с некропол от 9 могили. Това селище вероятно е било във връзка или единно с късноримското или ранно [[Византия|византийското]] селище на срещуположния бряг на Луда Яна със 7могили7 могили при едновременна [[крепост]] /Асара/ в землището на с. [[Цар Асен (Област Пазарджик)|Цар Асен]].
какви средновековни селища е имало в землището на с. Сбор не ни е известно.Но след турското завоевание тук се заселват турци-юруци както в Долно Левски.В1691г. в селото с име Джумалъ,юруците били 14. сигурно из блиските гори е имало пръснато на махали българско население от разорени при завоеванието български села.Според народното предание турците са се заселили при Келтепе върху останките на споменатото по-горе тракийско селище, където се сочи ,че е имало и джамия, също и гробища по на изток до шосето за Панагюрище.Предполага се ,че в това село е имало и българско население.Не се знае поради каква причина това село се премества на обширното равно място на днешното село ,където също била построена джамия като теке в памет на убит , вероятно знатен турчин.Тук около тая джамия ставал сбор за молитви,борби и пазар на добитък и други стоки на турския седмичен празник - петък, не само на местните турци,но и на такива от околните махали и села,дори идвали на джамия и турци от Щърковската Юрта.По този начин се създава днешното село ,на което се слага името Джумая,което значи Сбор, както енаречено в 1934г. ▼в подкрепа на това народно предание иде турския документ от 1576г.-списък на едрите овцевъдци в нахията /подоколия/ Коюнтепеси, където се пише за село Енидже-и Джумалик /Нова Джумая/,в което имало пет души българи и един турчин едри овцевъдци§един от българите бил дерменджи/воденичар/.От това си вадим заключение ,първо ,че селото на келтепе се наричало също Джумая и е пренесено на мястото на днешното село и е наречено Енедже-и Джумалик , като в последствие отпада Енедже-и остава Джумалъ,както го нарича Ст. Захариев/с.37/, а по-късно - Джумая.Второ, че и второто село е било със смесено население, защото има много българи едри овцевъдци, макар че изобщо турците и в двете села не са били малко,защото,както ще видим имената на местностите в землището им са почти всички от турски произход.Вероятно в новото село са се преселили не самобългари от старото село, но по-късно и такива от други блиски средногорски български махали или села, напр. Калагларе,защото юруците-турци, заети повече в животновъдството си , са имали нужда за земеделските им цели от български работни ръце,без да е имало турски чифлик ,както е било напр. в с. Карабунар.Наличността на един български воденичар показва ,че още тогава /ХVІв./ селото е имало воденица на Луда Яна. ▼
▲каквиКакви средновековни селища е имало в землището на с. Сбор не ни е известно. Но след турското завоевание тук се заселват [[турци ]]-юруци както в [[Левски (Област Пазарджик)|Долно Левски ]]. В1691г В 1691 г. в селото с име Джумалъ, юруците [[юруци]]те били 14. сигурноВъзможно е из блискитеблизките гори да е имало пръснато на махали българско население от разорени при завоеванието български села. Според народното предание , турците са се заселили при Келтепе върху останките на споменатото по-горе тракийско селище, където се сочи , че е имало и [[джамия ]], също и гробища по ̀ на изток до шосето за Панагюрище. Предполага се , че в това село е имало и българско население. Не се знае поради каква причина това село се премества на обширното равно място на днешното село , където също била построена джамия като [[теке ]] в памет на убит , вероятно знатен турчин. Тук около тая джамия ставал сбор за молитви, борби и пазар на добитък и други стоки на турския седмичен празник - [[петък ]], не само на местните турци, но и на такива от околните махали и села, дори идвали на джамия и турци от Щърковската Юрта. По този начин се създава днешното село , на което се слага името Джумая, което значи Сбор, както енареченое наречено в 1934г1934 г.
Развитие и днешно състояние. Население.Касае се най-напред за произхода на българското население.Произходът на днешните родове-всички преселници- е следния: от стария род Айнаджиски,чийто прапрадядо Айнаджията е дошъл от някоя съседна калаграрска махала,се развили днешните родове:Дулчовци, ЛучовциыДелипенчовци,Керкеланите, Дуловци,чубрини и Цветковци. От стария род Ненковци ,дошъл от блиското Калагларско Орехово, се развили следните родове:Джалъзите,Чоловци,Шуманете,Колчовци и Мусиевци.От друг стар род Кехайовци,/Коевци/, чийто прапрадядо Велко Кехаята , овчар на турци ,дошъл от с. Айваджик /Дюлево/ ,панагюрско , преди около 300г. се развили родовете :Тоталаците, Куртаците, Спасовци, Стойчовци и Видини. От стария род Балджиовци, чийто прапрадядо е дошъл от село Раковица ,Елинпелинско ,най-напред в Калагларското Орехово и после се преселил в Джумая ,произлизат по-новите родове:Мазаровци и Куртовци. Старият род Узуновци преди около 300г.е дошъл от от с. Мухово ,Ихтиманско.А родовете:Пешловци, Веляците и Нейчовци произхождат от нейзвестен по-стар корен.В Джумая са дошли в миналото откъм Софийско Ковачите ,български цигани ,които били повече от 10 къщи , но около 1940г. се изселили в Пазарджик и с. Гелеменово , та днес към 2010г. са останали само 2 къщи . Временно са се заселвали в умая цигани мохамедани -бургуджии,които изчезнали. ▼
както се вижда ,населението на джумая се е събрало от разни места ,но все от Средногорието ,затова по език и бит то е средногорско население. ▼▲вВ подкрепа на това народно предание иде турския документ от 1576г1576 г.-списък на едрите овцевъдци в нахията /(подоколия /) [[Коюнтепеси ]], където се пише за село ''Енидже-и Джумалик '' /(Нова Джумая /), в което имало пет души българи и един турчин едри овцевъдци §; един от българите бил дерменджи / (воденичар /). От това сисе вадимзаключава, заключение ,първо , че селото на келтепеКелтепе се наричало също Джумая и е пренесено на мястото на днешното село и е наречено Енедже-и Джумалик , като в последствие отпада Енедже-и остава Джумалъ, както го нарича Ст.[[Стефан Захариев]]<ref>Стефан Захариев /с. Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза (Виена), стр. 37 .</ ref>, а по-късно - — Джумая. Второ, че и второто село е било със смесено население, защото има много българи едри овцевъдци, макар че изобщо турците и в двете села не са били малко, защото, както ще видим имената на местностите в землището им са почти всички от турски произход. Вероятно в новото село са се преселили не самобългарисамо българи от старото село, но по-късно и такива от други блиски близки средногорски български махали или села, напр. Калагларе, защото юруците-турци, заети повече в животновъдството си , са имали нужда за земеделските им цели от български работни ръце, без да е имало турски чифлик , както е било напр. в с. [[Карабунар ]]. Наличността на един български воденичар показва , че още тогава /ХVІв(ХVІ в. /) селото е имало воденица на Луда Яна.
помни се ,че селото е нападано от чума ,затова е бягало за спасение на север в Домуздере.Помни се също че е нападано и от кърджалийски банди ,които си движели повечето по пътя край Луда Яна от Пловдив за Панагюрище. Турците били построили в селото две кули за защита срещу кърджалиите и имало кърджалийски гроб-на убит кърджалия от джумайските турци. ▼
българите населявали горната ,северната махала на селото ,а турците -долната махала.българите и турците са живели дружелюбно ,българите имали право да отглеждат свине. ▼
предполага се ,че през ХІХ в. българското население в Джумая се е увеличавало.Към 1865г. според Ст. Захариев,/с.37/ селото е имало :турци 50 къщи с 160жители само мъже /300-320 с жените/ с една джамия и един мехтеп/училище/ с 20 ученици и българи 40 къщи с 150 жители само мъже/300 общо с жените/.Общо цялото население на Джумая било 600-620 жители.По време на Освободителната война турците избягали , като след войната 5-6 къщи турци се върнали , но след 1-2 години виждат ,че не ще могат повече да останат ,за това окончателно се изселват.Техните места естествено се заемат от местното българско население и при преброяването през 1884г. от всичко 540жители 536 са българи и само 4 дущи цигани. При това се вижда ,че в сравнетие с 1865 г. населението на Джумая поради изселването на турците въпреки увеличението на българите е по-малко.Обаче до 1946г. населението на селото непрекъснато се увеличава - в 1900г. то е 721души,1920г.-947души,1934г.-1154,1946-1266,1956-986,1965-742 .В селото има около 170 къщи ,като до 2009г. само половината са обитаеми. ▼=== Развитие и днешно състояние. Население. ===
Частични изселвания от сбор са ставали преди и след Освобождението,но това между 1946-1965г. е твърде голямо -масово ,50-60 къщи. Както и по-напред те са се изселили главно в Пазарджик. ▼
▲Развитие и днешно състояние. Население.Касае се най-напред за произхода на българското население. Произходът на днешните родове - — всички преселници —- е следнияследният: от стария род Айнаджиски, чийто прапрадядо Айнаджията е дошъл от някоя съседна калаграрска махала, се развили днешните родове: Дулчовци, ЛучовциыДелипенчовциЛучовци, Делипенчовци, Керкеланите, Дуловци, чубрини Чубрини и Цветковци. От стария род Ненковци , дошъл от блискотоблизкото Калагларско Орехово, се развили следните родове: Джалъзите, Чоловци, Шуманете, Колчовци и Мусиевци. От друг стар род Кехайовци, / (Коевци /), чийто прапрадядо Велко Кехаята , овчар на турци , дошъл от с. Айваджик /([[Дюлево / (Област Пазарджик)|Дюлево]]), панагюрско Панагюрско , преди около 300г300 г. се развили родовете : Тоталаците, Куртаците, Спасовци, Стойчовци и Видини. От стария род Балджиовци, чийто прапрадядо е дошъл от село Раковица[[Голема Раковица|Раковица]], Елинпелинско [[Община Елин Пелин|Елинпелинско]], най-напред в Калагларското Орехово и после се преселил в Джумая , произлизат по-новите родове: Мазаровци и Куртовци. Старият род Узуновци преди около 300г300 г. е дошъл от от с. [[Мухово ]], Ихтиманско [[Ихтиман]]ско. А родовете: Пешловци, Веляците и Нейчовци произхождат от нейзвестеннеизвестен по-стар корен. В Джумая са дошли в миналото откъм Софийско Ковачите , български [[цигани ]], които били повече от 10 къщи , но около 1940г1940 г. се изселили в Пазарджик и с. [[Гелеменово ]], та днес , към 2010г2010 г. , са останали само 2 къщи . Временно са се заселвали в умаяДжумая цигани [[ислям|мохамедани ]]- [[бургуджии ]], които изчезнали.
▲кактоКакто се вижда , населението на джумаяДжумая се е събрало от разни места , но все от Средногорието [[Средногорие]]то, затова по език и бит то е средногорско население.
▲помниПомни се , че селото е нападано от [[чума ]], затова е бягало за спасение на север в Домуздере. Помни се също , че е нападано и от [[кърджалии|кърджалийски банди ]], които сисе движели повечето по пътя край Луда Яна от [[Пловдив ]] за Панагюрище. Турците били построили в селото две кули за защита срещу кърджалиите и имало кърджалийски гроб - — на убит кърджалия от джумайските турци.
▲българитеБългарите населявали горната , северната махала на селото , а турците -— долната махала. българите Българите и турците са живели дружелюбно , българите имали право да отглеждат свине.
▲предполагаПредполага се , че през ХІХ в. българското население в Джумая се е увеличавало. Към 1865г1865 г. според Ст. Захариев,/с.37/ селото е имало : турци 50 къщи с 160жители160 жители само мъже /300-320 с жените/ с една джамия и един мехтеп /училище/ с 20 ученици и българи 40 къщи с 150 жители само мъже /300 общо с жените/. Общо цялото население на Джумая било 600-620 жители. По време на Освободителната война турците избягали , като след войната 5-6 къщи турци се върнали , но след 1-2 години виждат ,че не ще могат повече да останат ,за това окончателно се изселват.Техните места естествено се заемат от местното българско население и при преброяването през 1884г. от всичко 540жители 536 са българи и само 4 дущи цигани. При това се вижда ,че в сравнетие с 1865 г. населението на Джумая поради изселването на турците въпреки увеличението на българите е по-малко.Обаче до 1946г. населението на селото непрекъснато се увеличава - в 1900г1900 г. то е 721души721 души, 1920г г.-947души, 1934г1934 г.-1154,1946-1266,1956-986,1965-742 . В селото има около 170 къщи , като до 2009г2009 г. само половината са обитаеми.
▲Частични изселвания от сбор са ставали преди и след Освобождението,но това между 1946-1965г. е твърде голямо -масово , 50-60 къщи. Както и по-напред те са се изселили главно в Пазарджик.
== Стопанство ==
Селскостопанските местности в землището на с. Сбор, изброени от север на юг ,са следните:Келтепе-кории и ниви,
== Външни препратки ==
== Източници ==
<references />
|
