Отваря главното меню

Промени

м
Премахнати редакции на 94.236.161.232 (б.), към версия на Vekov
Когато в дадена статия се съдържа препратка към самата нея, тази препратка не се визуализира в тъмно синьо, както е с останалите вътрешни препратки, а в стандартния за текста цвят, но с удебелен (получер) шрифт. Обикновено наличието на автореференции в статиите е признак за неопитност на редактора, но от друга страна тъкмо на това тяхно специфично форматиране се разчита, когато статиите се включват в навигационни [[Уикипедия:Шаблони|шаблони]].
 
== Червени препратки ==
Александър Александрович Зиновиев, световно известен руски писател, философ, логик, социолог, публицист, бивш съветски дисидент и критик на световния капитализъм е роден на 29.09.1922 г. в село Пахтино, Костромска област, като шесто дете на селянка и майстор-бояджия. В 1929 г. семейството бяга поради глада от село в Москва. Завършва с отличие гимназия през 1939 г. През същата година влиза в току-що открития МИФЛИ (Московски институт по философия, литература и история “Чернишевски”), за критични изказвания по донос е изключен и арестуван. Избягва от ареста, от 1940 г. служи като доброволец в Червената армия, участва във Великата Отечествена война – отначало в кавалерия, после в танкови части и в щурмовата авиация. Лети на Ил-2, извършва 31 бойни полета, два пъти е раняван. Завършва я с чин капитан от авиацията. Кавалер на ордена Червена Звезда и на други ордени и медали.
При стандартните настройки, препратките към вече съществуващите страници са сини, а към все още несъществуващите са червени. Според ситуацията, <font color="#CC2200"><u>червената препратка</u></font> може да означава няколко неща:
През 1946 г. постъпва във философския факултет на МГУ, завършва го през 1951 с отличие и остава в него като аспирант. Той е един от основателите на Московския логически кръжок през 1952 г. заедно с Мераб Мамардашвили и Георгий Щедровицки. Член на КПСС от 1953 г. до изключването му през 1976 г.
* препратка към все още ненаписана, но потенциална енциклопедична статия.
През 1954 г. завършва аспирантура, защитавайки кандидатска дисертация на тема “Логика в “Капитала” на Карл Маркс”, а през 1959 г. – докторска дисертация “Философски проблеми на многозначната логика”. През 1964 г. става професор, учен в Института по философия към АН на СССР, завеждащ катедрата по логика във философския факултет на МГУ, член на редакционната колегия на списание “Въпроси на философията”, член на Финската Академия на науките. По това време излизат монографиите му “Философски проблеми на многозначната логика” (1960), “Логика на изказването и теория на извода” (1962), “Основи на научната теория на научните знания” (1967), “Комплексна логика” (1970), “Логика на науката” (1972), “Логическа физика” (1972). През 1976 г., след публикуването в швейцарското издателство “Age d’homme” на книгата му “Зейналите висоти” е уволнен от длъжността старши научен сътрудник и лишен от званието доктор на философските науки и професура. Предложено му е затвор или напускане на страната и през 1978 г. се озовава в тогавашната ФРГ, лишен е от съветско гражданство. Емигрантският му живот ще продължи 21 години. Живее в Мюнхен, работи в тамошния университет като професор по логика. След “Зейналите висоти” излизат книгите му “Светлото бъдеще” (1978), “Без илюзии” (1979), “В преддверието на рая” (1979), “Записки на нощния страж” (1979), “Жълтият дом” (1980, в два тома), “Ние и Западът” (1981), “Хомо съветикус” (1982), “Моят дом – моята чужбина” (1982), “Ни свобода, ни равенство, ни братство” (1983), “Полетът на нашата младост” (1983), “Евангелие за Иван” (1984), “Върви на Голгота” (1985), “Държавният жених”(1986), “Пара белум” (1986), “Ръката на Кремъл” (1986), “Стафидената бомба” (1987), “Живей” (1988), “Катастройка” (1988), “Горбачовизмът” (1988), “Моят Чехов” (1989). За книгата си “Комунизмът като реалност”, написана през 1980 г., става първият и единствен руски лауреат на наградата “Алексис де Токвил” за най-добра книга по социология, книгата “Живей” (1988) получава националната литературна награда на Италия, писателят става лауреат и на наградата Медичи (Франция). Приема рязко отрицателно перестройката. През 1990 г., с Указ на президента на СССР Михаил Горбачов, е възстановено гражданството му и всички звания. Започва да расте взаимното отчуждение между писателя и т.н. “прогресивна общественост”, която по-рано е ръкопляскала на книгите му. През 1991 г., след разпадането на СССР, остро критикува новия курс на страната. Написва книгите “Изповед на отцепника” (1990), “Изкушение” (1991), “Веселието на Русия” (1991), “Кризата на комунизма” (1991).
* наличие на правописна грешка при опит да се сложи препратка към вече съществуваща статия. С изключение на първата буква от препратката, останалите са чувствителни на малки и главни букви.
През 1994 г., след публикация на разговора на Зиновиев със заместник-главния редактор на вестник “Завтра” Владимир Бондаренко под заглавие “Световните негодници”, Генералната прокуратура на РФ започва углавно дело по “наличие на престъпление, отговорно за призиви за насилствена промяна на конституционния строй (член 70 на НК на РФ) и пропагандиране на война (чл. 71 на НК на РФ). Написва книгите “Гибелта на империята на злото” (1994), “Бунт” (1994), “Руският експеримент” (1995), “Западът” (1995), “Посткомунистическа Русия” (1996). През 1996 г. посещава Москва, за да подкрепи кандидата на комунистите Генадий Зюганов на президентските избори, в които обаче побеждава Елцин. “Глобалният човешки мравуняк” се появява през 1997 г. Вицепрезидент на Академията за руска словесност от 1997 г. След окончателното си завръщане в Русия през 1999 г. Зиновиев заявява, че “само народен бунт може да прекрати колонизацията на Русия от Запада”. От 1999 г. чете курс лекции във философския факултет на Московския държавен университет. Публикува книгите “Великият еволюционен прелом” (1999), “Новата утопия” (2000), “Кроежи” (2000), “На пътя към свръхобществото” (2000), “Очерци по комплексна логика” (2000), “Гибелта на руския комунизъм” (2001), “Белоруският фронт” (2001), “Руската трагедия (гибелта на утопията)” (2003), “Логическа социология” (2003), “Идеология на партията на бъдещето” (2003), “Как с игла да се убие слон” (2005), “Новости от Ибанск” (2005), “Фактор за разбиране” (2006). Своето последно интервю, дадено в навечерието на 9 май, той завършва с думите: “Аз съм руснак и преживявам много болезнено всичко ставащо в Русия. Бих се радвал да дам по-оптимистична прогноза за бъдещето на моята страна. Но като учен не мога да направя това, за съжаление.” Умира на 10.05.2006 г. в Москва от рак на мозъка на 84 г. и е погребан на Новодевичето гробище в Москва. Посмъртно са издадени интервютата му “Мечтая за новия човек” (2007), разговорите му с журналиста Виктор Кожемяко “За руската катастрофа” (2009) и мн.др.
* правилно изписана препратка към съществувата страница, която обаче е по-уместно да се реализира като пренасочваща или препратка с разделител <code>|</code>. В общия случай различните словоформи на дадена дума не предполагат отделни пренасочващи, а се реализират с разделител, но множествените (или съответно единствени) числа на думите е уместно да бъдат пренасочващи. За повече информация: [[Уикипедия:Правила за наименование]].
На български е издадена книгата му “Третата световна” (изд. “Нова зора”, 2007).
 
Накратко, червените препратки сигнализират или за все още ненаписани статии, или за лесно отстраними проблеми. По тази причина някои редактори не харесват когато създадените от тях статии съдържат червени препратки и ги изтриват или „маскират“ на сини по различни начини, но най-вече като изкуствено стесняват или разширяват обхвата на понятието към най-близкото възможно, за което съществува статия. Пример за такова „маскиране“ е: <code><nowiki>[[Гьотинген|Гьотингенски университет]]</nowiki></code>, вместо най-естественото: <code><nowiki>[[Гьотингенски университет]]</nowiki></code>. „Маскирането“ може и да придава по-завършен вид на статията, но заблуждава читателя, който очаква при щракване на дадена синя препратка да попадне на точно определено място и да получи точно определена информация.
 
Въобще, червените препратки не са нещо срамно, че да бъдат прикривани. Наличието им в статия не означава, че тя е написана неграмотно. Напротив, червените препратки трябва да се разглеждат като идеи за нови статии и стимул и към читателите на Уикипедия да споделят знанието си и на свой ред да се проявят като автори на съдържание за енциклопедията.
 
== Вижте също ==
21 654

редакции