Монашество: Разлика между версии

През първите 2 века от съществуването на християнството някои християни живели като отшелници в отдалечени безлюдни местности, посвещавайки се на молитви и [[аскетизъм]]. През 269 г. египетския отшелник от Тива Антоний създал братство на християни отшелници, което станал образ на бъдещите монашески обители-лаври. Примерът му бил последван от [[Сирия]], [[Палестина]], [[Мала Азия]], [[Европа]]. Неговият последовател Египетския монах [[Пахоний]] организирал първото монашеско общежитие - манастир (киновея) и създал първият негов устав, създал основа на всички известни по -късно манастирски устави. Неговото начинание бързо се разрастнало в много страни, където впоследствие били създадени мъжки и женски манастири. Сред монасите се обособили групи, наречени ордени, които следвали свои правила и начин на живот. Най-старият монашески орден - Бенедиктинският - бил основан през 530 г. в [[Монтекарло]], [[Южна Италия]] от Св. [[Бенедикт Нурийски]]. Уставът на ордена повелявал пълно въздържание, отказ от имущество и удоволствия, послушание, седем задължителни молитви на [[денонощие]]. На монасите се предписвало мълчание с цел празните разговори да не ги отвличат от мисълта за Бога. Близо 5 века по късно, през 910 г. бил създаден манастирът в [[Клюни]], [[Франция]]. Той се превърнал в средище на борбата срещу злоупотребите с пари и власт сред духовенството, където се зародило т. нар. [[клюнийско движение]], чиято цел била да се засили ролята на църквата и да се постигне нейната независимост от властта на [[императори]], [[крале]] и [[херцози]].Последователите му се борели за издигане на престижа на папската институция.