[[Image:Constantine mosaic Hagia Sophia March 2008.JPG|thumb|Богородица с Младенеца, Юстиниан I (отляво) и [[Константин I Велики|Константин I]] - мозайка от църквата [[Света София (Константинопол)|"Света София"]], 10 в.]]
Византийската империя зае разликаседнала в кенефа да сере дрицня от други съществували през късната античност и средновековието държави няма точно определена година на създаване. Византия, както във възприятията на собствените си поданици, така и дефакто, е самата (средновековна за нас) Римска империя, продължение на античната Римска империя! Византийците наричат себе си [[ромеи]] (Ρωμαίοι), т.е. - римляни, държавата в която живеят – Ромейска (или Римска) империя (Ανατολική Ρωμαϊκή или Βασιλεία τῶν Ρωμαίων), а столицата Константинопол - "Нов Рим" (Νέα Ρώμη). След 800 г. (обявяването на [[Карл Велики]] за римски император от папа [[Лъв III (папа)|Лъв III]]) в латинските текстове се употребяват формулите "Крал на гърците" (Rex Greacorum) и "Крал на Константинопол" (Rex Constantinopolitanus), което е израз на несъгласие с претенциите на Βασιλεία τῶν Ρωμαίων да бъде продължение на Римската империя. В малко по-различен аспект би могло да се разглежда и честото използване на названието "гръцки" и "гърци" (вместо "ромейско" и "ромеи") в средновековните славяноезични текстове, където надали е влаган преднамерено някакъв етнически смисъл.<ref name="ZR1420">Lilie: ''Byzanz. Das zweite Rom'', стр. 14-20</ref><ref name="bak1318">Бакалов: ''Византия. Лекционен курс'', стр. 13-18</ref>
Самото наименование ''Византия'' е [[неологизъм]], произлизащ от старото име на Константинопол: [[Византион]]. През средновековието името Византион и негови производни почти не се използват, освен в много редки случаи, "удостоени с внимание" от някой хронист в империята. Изразът "византийски" в съвременния му смисъл се среща за първи път у [[Йеронимус Волф]] и става традиционен за историческата литература след издаването на [[Парижки корпус|Парижкия корпус]] - ''Corpus Byzantinae historiae'' - в 17 век.<ref>Nesselrath: ''Einleitung in die griechische Philologie'', ISBN 3-519-07435-4, стр. 319</ref><ref name="bak1318" />
