Българска търговска банка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
'''Българска търговска банка''' (БТБ) е [[България|българска]] [[банка]] с официално седалище в [[Русе]] и адрес на управление в [[София]]. По време на своето съществуване, от края на 19 век до средата на 20 век, тя е най-голямата банка с предимно местен частен капитал. Свързана е чрез многобройни лични връзки с [[Народна партия|Народната партия]]. В периода 1905-1941 година генерален директор на банката е [[Георги Губиделников]].<ref>Българска народна банка. Сборник документи, т. ІІІ, 1915-1929, Главно управление на архивите, София 2001, с. 131.</ref> Сред основните акционери на банката са френските банки Банк дьо Пари и Пеи Ба. През 30-те години на 20 век техният дял от акциите възлиза на 33%.<ref>Аладжов, Петър. Върховен комисар. Един живот в служба на стопанството, София 2000, с. 62, 65.</ref>
През [[1912]] година Българската търговска банка има уставен капитал от 5 000 000 лева. Печалбата ̀ за същата година е 407 471,63 лева, което я нарежда на трето място по печалби след Балканска банка и Българската генерална банка.<ref>Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи, т. І 1878-1912, част І - Възстановяване и развите на българската държава, София 1994, с. 510-512.</ref>
През декември [[1928]] година общият кредит на банката 80 милиона лева, а през юни [[1929]] година е увеличен на 100 милиона лева.<ref>Българска народна банка. Сборник документи, т. ІІІ, 1915-1929, Главно управление на архивите, София 2001, с. 958.</ref> По време на световната стопанска криза (1929-1932) БТБ е една от българските банки, които се справят успешно с икономическите затруднения.<ref>Аладжов, П., пос. съч., 62.</ref>▼
▲През декември [[1928]] година общият кредит на банката е 80 милиона лева, а през юни [[1929]] година е увеличен на 100 милиона лева.<ref>Българска народна банка. Сборник документи, т. ІІІ, 1915-1929, Главно управление на архивите, София 2001, с. 958.</ref> По време на световната стопанска криза (1929-1932) БТБ е една от българските банки, които се справят успешно с икономическите затруднения.<ref>Аладжов, П., пос. съч., 62.</ref>
В началото на 40-те години Българската търговска банка има голямо участие във финансирането на износа на селскостопанска продукция от България в [[Германия]], като си партнира с Дрезднер Банк и измества в значителна степен от пазара Дойче Банк (Кредитна банка) и италианската Банка Комерчиале.<ref>Аладжов, Петър. пос. съч., с. 67-68.</ref>
На 27 декември [[1947]] година банката е [[одържавяване|национализирана]] и преименувана на ''Българска народна банка-4''.<ref>Аладжов, Петър. пос. съч., с. 192-193, 198.</ref>
== Клонове на БТБ ==
| |||