Христо Ясенов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 84.22.3.186 (б.), към версия на Darsie
м Grammar: 1;
Ред 23:
През [[1919]] Христо Ясенов се връща в София и същата година завършва Художественото рисувателно училище. От 1919 е [[учител]] по рисуване в София. Той става член на БКП и започва да издава с [[Крум Кюлявков]] списание ''„Червен смях“''; тогава се запознава с [[Христо Смирненски]]. През [[1920]], поради недоволство от качеството на първите броеве на списанието, Ясенов и Кюлявков са отстранени с партийно решение, а за главен редактор е определен [[Димитър Полянов]]. В края на [[1922]] Ясенов заболява от [[туберкулоза]] и лежи няколко месеца в санаториума в [[Искрец]].
 
От [[1923]] Ясенов поддържа връзка с Военната организация на БКП. След потушаването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] (1923), в което не участвуваучаства пряко, той е член на редакционната колегия на ''„Бюлетин на общия помощен комитет за подпомагане на пострадалите от фашизма“'', от който излиза само 1 брой, и участва активно в дейността на комитета. От края на 1923 е привлечен за сътрудник на военнотехническата комисия към Централния комитет на БКП.
 
На [[20 март]] [[1924]] Ясенов е интерниран в Горна Джумая (дн. [[Благоевград]]). Във в. ''„Развигор“'' се появяват протестни декларации на български интелектуалци срещу задържането на поета (№ 136 от [[29 март]] и № 137 от [[5 април]]) На [[30 март]] 1924 литературна задруга ''„Хиперион“'' провежда четения в полза на Ясенов. Протестни материали се появяват и в редактирания от [[Йосиф Хербст]] вестник ''„АБВ“''. [[Калина Малина]], Крум Кюлявков, [[Илия Бешков]], [[Александър Балабанов]] и др. публикуват свои текстове в защита на Ясенов (в ''„Развигор“'', ''„Звънар“'', ''„Ек“''). На [[4 април]] 1924 Ясенов е освободен. Поетът отговаря с декларацията ''„На всички адреси“'' (''„Развигор“'', № 138, [[15 април]] 1924), в която благодари на всички, които са го подкрепили, и обявява своята гражданска позиция.