Иван Наумов – Алябака: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Grammar: 2;
Ред 17:
[[Стоян Аврамов]] описва Иван Наумов така: {{Цитат|„Алябака б{{Уникод|ѣ}} високъ, широкоплещъ и здравенякъ съ мургаво лице и черна коса, които го оприличаваха на мавъръ, поради което получи прякора „Алябакъ”. Неговиятъ орловъ погледъ, воинственъ духъ, походка, см{{Уникод|ѣ}}лость, себеотрицание и в{{Уникод|ѣ}}ра въ д{{Уникод|ѣ}}лото го издигнаха предъ очит{{Уникод|ѣ}} на другари и противници. Въ време на сраженията, и съ турци и съ сърби, той налиташе като разяренъ лъвъ, увличайки следъ себе си четницит{{Уникод|ѣ}}. Въ велешко, прилепско и Поречието той б{{Уникод|ѣ}} единствениятъ войвода, който б{{Уникод|ѣ}} вселилъ страхъ въ редовет{{Уникод|ѣ}} на сръбската пропаганда, агентит{{Уникод|ѣ}} на която го третираха за непобедимъ и неуязвимъ”}}
 
През [[1902]] година убива един турчин и бяга в София. Същата година се връща като четник в [[Одринско]] и [[Пашмакли|Пашмаклийско]]. От началото на [[1903]] година е организационен войвода в [[Крушево (град)|Крушевско]]. По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] ръководи едно от отделенията, което участвуваучаства в запалването на жандармерийската казарма в град [[Крушево (град)|Крушево]]. Снабден е с 25 коня, натоварени с оръжие, от [[Тодор Яковов]], станал четник при Алябака в периода 1903-1906. <ref>Илюстрация Илинден, март 1937 г., бр.83, стр.11</ref>
 
[[Картинка:Cheta aliabaka.JPG|ляво|мини|300п|Четата на Иван Наумов Алябака]]
След въстанието се оттегля в България. В София, през [[1904]] година, заедно с [[Мамин Колю]], след неуспешен атентат срещу турския консул, при който е ранен гавазинът му, са арестувани за около шест месеца. С чета, на която е войвода, влиза отново в Македония. При настъпилите разногласия във ВМОРО Иван Алябака е сред привържениците на [[Борис Сарафов]]<ref>[http://www.promacedonia.org/rami/k_lazarov_spomeni.html Революционната дейност в Кумановско (спомени), Кръстю Лазаров]</ref>. Обикаля като войвода [[Велес|Велешко]], [[Прилеп (град)|Прилепско]], [[Кичево|Кичевско]] и [[Поречие|Поречието]], но поради конфликт с велешкия войвода [[Стефан Димитров (революционер)|Стефан Димитров]] му е наредено от организацията да не се връща там. Освен с турските войски четата му се сражава и срещу новопоявилата се сръбска въоръжена пропаганда. През декемрви 1904 година, заедно с войводата [[Боби Стойчев]], са разбити от турска потеря и са убити 16 от 20 негови четници. Същата година дава престрелка на четата на Стефан Димитров, като накрая се разделят с разбирателство. През 1905 година четата на [[Иван Наумов|Иван Наумов - Алябака]] гони [[Димитър Чуповски]] от Македония, заради пропагандирания от него [[македонизъм]].<ref>[http://www.promacedonia.org/rami/k_lazarov_spomeni.html Революционната дейност в Кумановско (спомени), Кръстю Лазаров]</ref>)
 
През лятото на 1907 г., Алябака влиза в Македония като войвода на една от най-големите организационни чети, състояща се от 60 души, повечето от които войници от Българската армия, сред които и [[Константин Кюркчиев]]. Тази чета участвуваучаства в сражението на [[Битка на Ножот|Ножот]] и Попадийските чукари през юли [[1907]] година, заедно с другите, дошли от България чети - на [[Тане Николов]], [[Михаил Чаков]], [[Христо Цветков]], прилепските районни чети на [[Гьоре Спирков]] и [[Мирчо Найдов]] и селските чети на [[Секула Ораовдолски]] и [[Велко Попадийски]].
 
[[Картинка:Atanas-Ivanov-Iliya-Rusev.JPG|мини|дясно|250п|Атанас Иванов от [[Съединение (град)|Голямо Конаре]] и Илия Русев от [[Бяла река (Област Пловдив)|Бяла река]], четници на Иван Алябака.]]