Разлика между версии на „Петър Дамиани“

4 байта изтрити ,  преди 11 години
м
Grammar: 1;
м (Робот Добавяне: sw:Peter Damian)
м (Grammar: 1;)
Съгласно традицията той е роден пет години след смъртта на [[Отон III]] в благородническо, но бедно семейство. Поставен под надзора на един от братята си, той става свинар. След това е привикан от друг свой брат, архиехископ на Равена, който го настанява в училище. В знак на благодарност Петър прибавя към своето име това на своя благодетел, Дамиани. Детето постига значителни успехи, дори се записва в университет, първоначално в Равена, след това във Фаенца и Парма. Става професор по реторика.
 
С порасването си той открива у себе си призвание за отшелничество и се оттегля през 1035 г. във Фонт Авелана, основан няколко години по-рано от последния от отците-пустинници - Свети Ромуалд (1042 г.). Той се отличава със строгостта на наказанията по време на покаяние, които си причинява. През 1043 г. става абат на манастира. С желание участвуваучаства в движението за реформи в църкваа, предвождано от [[Григорий VII]]. Той се прославя със строгостта на своите проповеди срещу симонията и николаима(похотта сред духовниците). През 1051 г. издава "Гоморска книга"(Liber Gomorrhianus), където разобличава пороците сред свещениците - най-вече хомосексуалните, за които призовава за изключване от църквата. Лъв IX отказва да последва това негово искане, в отговор на което Дамиани съставя протестно писмо, но заради някои прями пасажи в книгата тя е била потискана. Също така Свети Петър Дамиани яростно се противопоставя на разпространеното повторно посвещаване на свещеници-бивши еретици.
 
Взима участие в множество синоди, а през 1058 г. е издигнат за ккардинал-епископ на остия от [[Стефан IX]]. След смъртта на последния Петър взима страна срещу антипапата [[Бенедикт X]], за което е заточен обратно в отшелничество. През 1059 г. е изпратен като легат при Медиоланския епископ, където гъмжи от симония и женени свещеници. С помощта на Патарините, блюстители на безбрачието сред духовниците, той възстановява реда и спечелва признанието на архиепископа и местния клир. Той допринася за осъждането на Беренгар Турски (от град [[Тур]]), оспорващ пресъществяването. На третия, Летрански, синод той налага декрет, чрез който се запрещава на миряните да присъствуват на литургия на женен свещеник или такъв, съгрешващ плътски без брак.
38 183

редакции