Разлика между версии на „Христо Иванов – Малкия“

м
Grammar: 1;
м (Grammar: 1;)
{{без източници}}
{{обработка|форматиране}}
'''Христо Иванов Хаджикирков''' - Малкия е роден в [[Сопот]],в доста заможно и богато семейство през 1851г.Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като дома им е нападнат от турци-разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи притекли се на помощ срещу грабителите.Така Христо става глава на семейството и волю-неволю,трябва да поеме търговските дела на баща си.Заминава за [[Букурещ]],където постъпва на работа в търговска кантора.В [[Букурещ]] той попада сред политическата емиграция,и макар и твърде млад е сред най-изявените ѝ дейци.Тук Христо се запознава с [[Левски]] и съименника си [[Христо Иванов-Големия]],наречен Големия,тъй като бил с по-едър ръст и по възрастен,а той получил прозвището Христо Иванов-Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята.Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов-Малкия не веднъж подпомагал материално своите събратя хъшове.Той е един от прототипите на [[Вазов]] за изграждането на образа на [[Никола Странджата]] в "[[Немили-недраги]]".Негови са знаменитите думи, казани от [[Странджата]]:"Тук гладни може да стоите,но от глад няма да умрете!".Пословично добри били връзките между [[Христо Иванов-Големия]] и [[Васил Левски]],когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно.Много тежко изживял смъртта на [[Дякона]].През 1876 Христо се записва в четата на [[Христо Ботев]] и преминава дунавския бряг за да се бие за свободата на Отечеството.УчаствуваУчаства във всички битки на четата до разгрома ѝ на [[Околчица]].Спасява се във [[Влашко]] и навлиза в [[България]] отново с руските войски през 1877г.Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа във Съдебното ведомство при [[Временното руско управление]], а по-късно и в [[Министерство но правосъдието]] на [[Княжество България]].Заемал е длъжностите на председател на [[Окръжен съд]] в: [[Самоков]],[[Шумен]],[[Разград]],[[Пазарджик]] и др.Пенсионира се през 1895г поради влошено здравословно състояние,и през 1904 умира в гр.[[Пловдив]],където се е установил да живее в последните години от живота си.
38 183

редакции