Георги Горанов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Grammar: 1;
Ред 10:
'''Георги Горанов''' (Георги Димитров Йовев) е [[България|български]] [[композитор].
==Биография==
Роден e в гр.[[Кюстендил]]. Завършва Педагогическото училище в родния си град (1902). Като музикант се развива влиянието на учителя си [[Карел Махан]]. Членува в тайния ученически македоно-одрински кръжок „Освобождение". УчаствуваУчаства в самодейния хор и оркестър към училището, а по-късно става техен диригент. Композира песни, пиески за оркестър, хармонизира и разработва народни песни. Автор на химна „Дружна песен" („Песен на труда", 1900) по текст на [[Георги Кирков (социалист)|Георги Кирков]]. От 1901 г. е член на работническото просветно дружество „Класово съзнание". Диригент на неговия мъжки („хъшовски") хор и оркестър. През 1902 г. заминава за [[Загреб]] да учи музика, но се завръща поради заболяване от [[туберкулоза]]. Умира на 23-годишна възраст в гр.Кюстендил.
 
Композира около 80 песни, инструментални и оркестрови пиеси : „Освобождение", „Станете, станете", „Я запей ми, македонко", „Юнак на гора думаше", „Прощаване", „Я развивай", „Майски песни". Автор е на много произведения за мандолинен оркестър и цигулка, валсове, мазурки, полки и др.: „Пролетна зора", „Виктория", „Край Осогово", „Овчар", „Хубава си, моя горо", „Пролетна нощ", опус 7, опус 5 и др.