Руско вицеконсулство в Търново: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м RomanNr: 2 repl; Cyrlat: 3 repl; Grammar: 8;
Ред 1:
'''Руско вицеконсулство''' е дипломатическа единица в Търново.
 
През периода 1862-1865 в Търново заработва BицеконсулствоВицеконсулство на Русия. Това ставaстава преди [[Митхад паша]] да превърне [[Русе]] в център на Дунавската област. Това е единствената официално откроила се чужда институция, оставила ярко присъствие в историята на града.
 
Необходимостта от откриване на дипломатическо представителствoпредставителство на Русия възниква рано, но преминава определен период от време за уточнения, за получаване на официално съгласие от Турция.
 
Тук голяма е ролята и заслугите на [[Илия Стоянович Шапкалията]]. През август 1859г1859 г. той пише писмо до [[Найден Геров]] в [[Пловдив]]. Според руския посланникпосланик в Цариград [[граф Игнатиев]] новото консулство трябва да бъде ситуирано в един от следните градове - Русе, Търново или София. За да бъде в Търново, влияние оказват геостратегическите позиции на старопрестолния град и съсредоточената тук в средата на века активна католическа мисионерска дейност.
 
През лятото на 1861г1861 г. [[Александър В. Рачински]] прави продължителен престой в Търново. Тогава той заема длъжността вицеконсул към руското посолство във [[Варна]]. Целта е да се огледат обсоятелствата за утвърждаване на Руско дипломатическо присъствие в Търново.
 
Новоучереденото руско консулство е официално открито на 27 август 1862г1862 г. Новоназначеният консул [[Васил Фьодорович Кожевников]] пристига от Цариград в Търново. В документи е отразено помпозно тържество, впечатляващ ритуал, много присъстващи.
 
През 1863г1863 г. Вицеконсулството дарява над 100 тома руска литература за търновските училища.
 
От Русия е доставена църковна утвар, която е предоставена на [[манастир "Свето Преображение Господне"]] и на [[Присовски манастир "Свети Архангели"]].
 
След 1865г1865 г. дейността на Вицеконсулството започва да затихва. След като Василий Фьодорович Кожевников заминава в отпуск в [[Петербург]], заедно със съпругата си, дейността е закрита и прехвърлена в [[Русе]].
 
 
== Източници ==
* Общински вестник "Велико Търново", брой от 24-25 декември 1939г1939 г., бр. 1 и 2 от януари 1940г1940 г.
* Плетньов Г., "Руското консулство в Търново", сп. "Исторически преглед" 1973, кн.1, стр. 55-62
* Радев Иван, "История на Велико Търнов ХVІІІXVIII - ХІХXIX век", "Слово",В.Т.,2000, стр. 639-642
 
[[Категория: Български организации]]