Люба Енчева: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Pianota (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Pianota (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 14:
По-късно специализира в [[Париж]] "курсове за виртуози и интерпретация" на известния пианист и педагог Марсел Чампи и в Берлин (при [[Едвин Фишер]]). От 1926 г. изнася множество концерти в България и чужбина. Професор е по пиано в [[Българска държавна консерватория|държавната консерватория]] от 1963 г.
 
Акцент в професионалния й път е Международния конкурс за певци и инструменталисти през 1936 г.във Виена. Сред сто и шестдесет кандидати Люба Енчева е носител на сребърен медал и един от лауреатите след [[Емил Гигелс]], [[Якоб Флиер]], [[Моник Брюшолри]]. А в журито - [[Емил Зауер]], [[Вилхелм Фуртвенглер]], [[Бруно Валтер]], [[]Клаудио Арау]].
 
С [[Димитър Ненов ]] проф. Енчева подържа професионални и приятелски контакти, още от дните при откриването на новата [[зала "България" ]]. Заедно с него изпълнява двойния концерт в до минор от [[Бах]] с Академичния симфоничен оркестър. На нея се дължи (след смъртта на Ненов) премиерното изпълнение на концерта му за пиано и оркестър, един от най-трудните в българската клавирна литература.