Парламентаризъм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 23:
Петицията на правата съдържа разпоредби, даващи по-голяма лична свобода и контрол върху управлението на краля. В резултат на това Чарлз I разтурва парламента и започва да преследва парламентаристите. В продължение на 12 години камарата не заседава. През 1641 г. кралят влиза с войска в парламента. Започва война между камарата и краля, който изпратил гвардейците си да арестуват водачите на опозицията. През същата нощ в Лисабон избухва революция. Войските на краля се присъединяват към бунтовниците, Чарлз I е заловен, осъден на смърт от парламентаристите и посечен на 21 януари 1649 г. Войната е спечелена от парламента.
 
По времето на крал Джордж I възниква и институтът на министър-председателя. Отначало кабинетът е председателстван от краля, но постепенно започнал да заседава сам и се наложило някой да замества краля и да ръководи заседанията. Този заместник на краля се превръща в министър-председател. Парламентарното управление добива своя окончателен вид през 1782 г., когато пада целия кабинет на лорд Норд в резултат на вот на камарата на общините. Всъщност това се случва след гласуване в парламента, което не дава подкрепа на предложението на правителството и вследствие това неблагоприятно за него решение то бива сменено от краля. Думите в писмото на краля до министър-председателя са исторически: „Настъпи фаталният час, когато несгодите на времената и внезапният обрат в чувствата на Камарата на общините ме принудиха да променя министрите си.” От този момент настъпва една от най-характерните черти на парламентаризма, а именно, политическата отговорност на кабинета пред парламента.

== Особености ==

Съпътстващи особености на тази политическа отговорност от страна на правителството към парламента са:
* солидната отговорност на правителството;
* определяне размера на данъците и състава на армията;
Line 33 ⟶ 37:
* свободен мандат на народните представители;
* плуралистична [[партийна система]].
 
== Основни приципи ==
 
Основите на това парламентарно управление са толкова гъвкави, че дават възможност за развитието му в останалите демократични държави. То е приложимо и при монархия, и при република. Нещо повече, прилагането му е осъществимо и при други форми на управление, каквато е президентската. Три са основните принципи на съвременния парламентаризъм: