Разлика между версии на „Антарктида“

8962 байта изтрити ,  преди 10 години
м (Робот Добавяне: krc:Антарктида)
Антарктида има площ от 13 200 000 [[квадратен километър|km²]], което го прави петия по големина континент след [[Азия]], [[Африка]], [[Северна Америка|Северна]] и [[Южна Америка]], и пред [[Европа]] и [[Австралия]]. Въпреки това той всъщност няма постоянно население. Антарктида е също и континентът на Земята с най-голяма средна [[надморска височина]], най-ниска средна [[влажност на въздуха|влажност]], както и най-ниска средна [[температура]].
 
== История ==
[[Файл:Location_Antarctica.svg|дясно|мини|Изглед с [[Ортографска проекция]]. [[Южен полюс|Южният полюс]] е в центъра, където се пресичат меридианите]]
 
Вярата в съществуването на ''Terra Australis'' -- голям континент в далечният юг на земното кълбо съществуващ като "противовес" на северните Европейски и Азиатски земи -- е съществувала още от времето на [[Птолемей]] (I-ви век от н.е.), който внушавал идеята за [[симетрия]] на цялата позната суша. Изображенията на огромна южна земя били често срещани в картите, например в картата на турчина Пири Рейс от ранния 16-ти век. Дори в късния 17-ти век, след като изследователите открили, че Южна Америка и Австралия не са част от измислената "Антарктика", географите вярвали, че континента е много по-голям отколкото действителния му размер.
 
Европейските картографи продължили да изобразяват тази хипотетична земя докато корабите на капитан [[Джеймс Кук]] ''HMS Resolution'' и ''Adventure'' прекосили Антарктическия Паралел (наричан още Антарктическия Кръг) на 17 Януари 1773, Декември 1773, и отново през януари 1774. Кук дефакто се доближил на около 121км (75 мили) от брега на Антарктика.
 
Първото потвърдено наблюдение на Антарктика e през 1820 от екипажите на три различни експедиции. Според различни организации (Националната Научна Фондация, НАСА, Калифорнийският Университет Сан Диего, и др.) това са експедициите на: [[Фадей Белингсхаузен|Фадей (Фабиан Готлиб Тадеуш фон) Белингсхаузен]] (капитан на Руската Имперска Флота), Едуард Брансфийлд (капитан на Кралската Флота), и Натаниел Палмър (американски [[моряк]] от Стонингтън, щата Кънектикът). Фон Белингсхаузен (на чийто борд бил и адмирал [[Михаил Лазарев]]) видели Антарктика на 27 Януари 1820, три дена преди Брансфийлд, и десет месеца преди Палмър да я види през Ноември 1820. На този ден експедицията на Белингсхаузен/Лазарев, състояща се от два кораба, достигнала място не по-далеч от 32км (20 мили) от Антарктическия континет; видели ледени полета. Първото документирано акостиране на континента е било от американският моряк Джон Дейвис в Западна Антарктика на 7 Февруари 1821, въпреки че някои историци оспорват това твърдение.
 
[[Файл:AntarcticaDomeCSnow.jpg|дясно|мини|Типичен антарктически пейзаж]]
 
KUR
През Декември 1839, като част от Изследователската Експедиция на САЩ проведена в периода 1838-42 от Щатската Флота (експедицията понякога е наричана "Екс-Екс" от английското "Exploring Expedition", или "Експедицията на Уилкс"), потеглила експедиция от [[Сидни]], Австралия към Антарктическия Океан, както е бил наричан тогава, и докладвала за откриването на "Антарктически континент западно от Беленейските Острови". Тази част от Антарктика била назована по-късно "Уилксова Земя", име което е запазено до ден-днешен.
 
Изследователят Джеймс Кларк Рос преминал през мястото, което сега е известно като [[Море Рос|Росовско Море]] и открил [[Остров Рос]] (и двете са именувани на него) през 1841. Той плавал покрай огромна стена от лед, която по-късно била кръстена Росовския Леден Шелф (също на негово име). Вулканите [[Еребус]] и [[Терор]] са кръстени на два кораба от неговата експедиция. Меркатор Купър акостирал в Източна Антарктика на 26 Януари 1853.
 
По време на Нимродската Експедиция водена от Ернест Шакълтън през 1907, екипи с капитан Еджуорт Дейвид станали първите хора изкачили вулкана Еребус и достигнали Южния Магнитен Полюс. Дъглас Мосън, който по време на тяхното опасно връщане от Магнитния Полюс поел водачеството, по-късно водил още няколко експедиции докато се пенсионирал през 1931. Нещо повече, Шакълтън и трима други членове от неговата експедиция направили няколко невиждани подвига в периода от Декември 1908 до Февруари 1909: те били първите човешки същества които прекосили Росовския Леден Шелф, първите които преминали Трансантарктическия Планински Масив (минали през Бердморския Ледник), и първите хора стъпили на Южното Полярно Плато. Хората от експедицията на норвежкия полярен изследовател [[Руал Амундсен]] акостирали с кораба ''Фрам'' и били първите, които достигнали ''географския'' Южен Полюс на 14 Декември 1911, ползвайки маршрут от Залива на Китовете до Ледника Аксел Хейберг. Един месец по-късно злощастната [[Експедиция на Скот|Експедиция Тера Нова]] също достигнала полюса, но загинали на връщане.
 
[[Файл:Adelie_chicks_in_antarctica_and_Ms_Explorer.jpg|дясно|мини|Млади пингвини в Антарктика; на заден фон се виждат кораба ''Explorer'' и [[айсберг]]. Снимката е от Януари 1999. Корабът е потънал на 23 Ноември 2007, след като се е ударил в айсберг в Антарктика]]
 
Ричард Евелин Байрд водил няколко пътешествия до Антарктика със самолет през 30-те и 40-те години на миналия век. Негови са заслугите за въвеждането на механизирания наземен транспорт на континента и за провеждането на първите обширни геоложки и биоложки изследвания. На Южния Полюс нямало да стъпи отново човешки крак чак до 31 Октомври 1956; на този ден група на Щатския Флот водена от бригаден адмирал Джордж Дюфек успешно кацнала със самолет там.
 
Първият човек който плавал сам до Антарктика е новозеландецът Дейвид Хенри Люис с неговата 10-метрова стоманена ''Ледена Птица''
 
== Климат ==
Анонимен потребител