Русе: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 25:
 
Съвременната история на Русе започва на [[20 февруари]] [[1878]] г., когато [[Русия|руски]] войски влизат в града и слагат край на близо петвековния период на османско владичество.
Преди това на мястото на града съществува тракийско селище, наследник на което през [[Древен Рим|римско]] време става кастелът ''„Сексагинта Приста“'' (пристанище на 60 кораба). Той е военно средище и флотската станция. Възниква по време на управлението на император [[Веспасиан]] 69-70 г. като част от фортификационната система по северната дунавска граница на Римската провинция [[Мизия]], създадена 15 години след ХристаХр. Крепостта била разположена на главния път от Сингидиум-[[Белград]] до делтата на Дунав. Тук през различно време станували [[кохорта]] от 600 души и други военни единици. Значението на Сексагинта Приста като кастел и станция на дунавската флотилия било важно, защото превозът на продоволствие и оръжие се осъществявал по реката. Крепоста по късно била унищожена от нападенията на авари и славяни през 6 век. През периода на Второто българско царство (ХІІ-ХІVв) на дунавския бряг, близо до руините на Приста, съществува укрепено селище с името Русе (наричано е още Голямо Йоргово).То се утвърждава като значимо средище за търговия с отвъддунавските земи. Завзето е от османските турци през 1388 г. По време на [[Османска империя|османското]] владичество градът е преименуван на '''Русчук'''. ТойПрез сеХVІІІ превръщавек той е превърнат в голяма крепост, част от укрепения четириъгълник Русе-Шумен-Варна-Силистра. Русе израства като един от най-големите дунавски османски градове и през ХІХ век е избран за административен център на тогавашния [[Дунавски вилает]] на Османската империя, простиращ се от [[Варна]] и [[Тулча]] до [[София]] и [[Ниш]]. В Дунавския вилает, който се свързва с дейността на Мидхат паша, се извършват редица нововъведения, целящи модернизирането на Османската империя. Русе е един от най-големите центрове на българското Възраждане и важно средище на българското национално-освободително движение. Русенският революционен комитет два пъти е определян за централен за вътрешността на страната. Освободителните борби в Русе се свързват с имената на Баба Тонка Обретенова, Никола Обретенов, Ангел Кънчев, Захари Стоянов, Георги Икономов, Иларион Драгостинов и др.
След Освобождението Русе е един от водещите български стопански и културни центрове. Седалище е на българското дунавско корабоплаване. Интензивното строителство променя архитектурния му облик и го доближава до средноевропейските градове.
В периода между [[Първа световна война|I]] и [[Втора световна война|II световна война]], след завземането на [[Южна Добруджа]] от [[Румъния]], икономическото значение на града намалява. Много големи фирми го напускат, закриват се почти всички консулства на чужди страни ( днес в Русе съществува само 1 консулство - на Русия).
Връщането на Южна Добруджа на България през сепрември [[1940]] г. създава условия за възстановяване на значениетоводещата роля на града. Той е определен за областен център, оживява се стопанската дейност .
Нов тласък в развитието му става построяването на [[Дунав мост]] през [[1954]] г. Българскотои външнабързата търговияиндустриализация със [[СССР]] се увеличава десетократно, а Русе се оказва на основния й маршрут. В града се изграждат множество големи предприятия, които работят със суровини, внасяни от СССР. Русе отново се издига като голям икономически център, транспортен, културен и просветен център. Развиват се машиностроенето (корабостроене, тежко машиностроене, производство на металорежещи машини, електроника, приборостроене и др.), химическата (нефтопреработване, производство на бои) и леката промишленост. Изградено е голямо пристанище. Градът става университетски център. Населението му надхвърля 200 000 души.
 
В края на 70-те години Русе навлиза в тъмен период от своята история. В [[Гюргево]] е построен химически завод, който обгазява града в продължение на 10 години и се отразява силно негативно върху неговото развитие. Населението на Русе започва да намалява, като само между 1985 и 1992 г. тойРусе е напуснат от 15 хиляди човека.
 
В началото на 1990-те години цялостната икономическа криза в България се отразява негативно и върху разавитиеторазвитието на Русе. Повечето големи предприятия в града фалират, а безработицата се увеличава многократно. Това води но нови изселнически вълни. След 2000-на година градът постепенно започва да възвръща предишните си водещи позиции.
 
Днес Русе е един голям български град с население над 160170 000 души и един от основните икономически и културни центрове за Северна България. За подробности вижте следващия раздел [[#Икономика|Икономика]]. Градът очаква с надежда влизането на България в [[Европейския съюз]].
 
== Религии ==