Косовска битка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
| страна1 = Сърбия,България, Косово и Скопие, Босна
| страна2 = [[Османска империя]]
| командир1 = Лазар Хребелянович, Вук Бранкович,
| командир2 = [[Мурад I]]
| сила1 =
Ред 25:
До битката се стига, след като през 1385 г. османците завладяват [[София]] и достигат до границите на сръбската държава край река [[Морава]]. През 1386 г. Лазар сключва споразумение с Мурад, но то се оказва нетрайно. При Плочник (на брега на река [[Топлица]]) сърбите успяват да разбият турците, но Мурад подготвя нов поход. Осъществяването на плановете му е забавено от измяната на част от васалите му – българските владетели [[Иван Шишман]] и [[Добротица]] отказват да предоставят на Мурад военни подкрепления за войната срещу сърбите. Потенциалната заплаха от българите е неутрализирана през 1388 г. с поход на османския пълководец Али паша в Североизточна България.<ref>Матанов, Хр., Михнева, Р. ''От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и османското нашествие 1354-1571 г.'', Издателство „Наука и изкуство“, София 1988, стр. 79-81</ref> През следващата година Мурад потегля срещу сърбите.
Решителната битка се състои в местността северозападно от [[Прищина]] между реките Лаб и Ситница<ref>Ангелов, Чолпанов, ''Българска военна история през Средновековието'', стр. 234-235</ref>. Към княз Лазар се присъединява владетелят на [[Косово]] и [[Скопие]] [[Вук Бранкович]]. Цар [[Иван Шишман]] праща конница начело с българския болярин Севаст [[Огнян]].Крал [[Твърдко I]] изпраща на помощ от [[Босна]] отряд начело с войводата Владко Вукович<ref>Матанов, Михнева, ''От Галиполи до Лепанто'', стр. 81</ref>. Първият сблъсък между двете войски е успешен за сърбите, които обръщат в бягство лявото османско крило. В началото на битката загива Мурад. Според полулегендарни сведения убийството му е дело на сръбския велможа Милош Обилич. Командването на османските войски е поето от Мурадовия син [[Баязид I|Баязид]]. Той успява да постигне обрат в развоя на битката.Българските войски остават в средата на битката,заклещени в обръч.Въпреки,че имали възможност да побегнат са се отказали.Те се бият до последният човек и отказват да предадат позициите си.Войводата Севаст [[Огнян]] успява да се спаси и е донесен в крепостта си Урвич в безсъзнание. Княз Лазар е убит, а сръбските войски са принудени да отстъпят с големи загуби.<ref name="bvis235"/>
Схващането, че Косовската битка завършва с тежко поражение на христянските владетели, е широко разпространено. Съществува и теза, че битката завършва без ясен победител<ref>Матанов, Михнева, ''От Галиполи до Лепанто'', стр. 81-82</ref>. Наследникът на княз Лазар, [[Стефан Лазаревич]], е принуден да се признае за [[васал]] на новия османски владетел Баязид I.<ref>Матанов, Михнева, ''От Галиполи до Лепанто'', стр. 82-83</ref>
| |||