|
== История и обща информация ==
Църквите и всички помещения край тях в месността "Писмата" образуват големия скален манастир "Свети арханагел Михаил". Той е основан през 20-те години на ХІІІ век от монаха Йоаким, който по-късно е избран за първия търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от ХІІІ и ХІV век, която представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на ХІV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. "Висарионов патерик". През ХІV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на оссманското владичество, но постепенно запада . През ХVІІІ век е обект на поклонение.
Пещерите са били населвани от монаси в периода от 13-ти до 17-ти век (по-известни и запазени до днес са параклиса Господев дол и Затрупаната църква). Сякаш в стремежа си да се приближат колкото се може повече до Господ, монасите започнали да се заселват в района през 13ти век, като дълбаели килии, църкви и параклиси в скалите. По време на апогея на религиозния комплекс, скалните църкви са наброявали около 40, а монашеските килии и другите помещения – около 300. За съжаление, повечето от тях не са оцелели до ден днешен.
Ивановските скални църкви са включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на [[ЮНЕСКО]] и са един от 9-те такива обекта в България. ▼
Ивановският манастир дължи своята несравнима културна и историческа стойност най-вече на стенните фрески, датиращи от 13-ти и 14-ти век и запазени в пет от скалните църкви. Талантливи художници са изрисували светилниците с реалистични стенописи, богати на цветове и композиции и са ги превърнали в истинско съкровище на българското средновековно рисуване. Стените изобилстват от антични мотиви – голи женски статуи, служещи за подпори,колони върху лъвове, маски. Всичко това свидетелства за възобновения интерес към античността и нейното изкуство, който може да се забележи в изкуството на православието от 14-ти век.
Основната църква в Ивановския комплекс е тази на Света Богородица. В нея посетителите могат да видят портрет на цар [[Иван Александър]]. На него царят държи умален модел на църквата, което е традиционен начин за изобразяването на ктитори.
От църквите, които са оцелели до днес, Господев дол (наречена на местността, в която се намира) е най-богато окрасена със стенописи. В някои от монашеските килии посетителят може да прочете тайните изповеди на монасите, издълбани в стените. Така например, от една такава изповед научаваме, че цар [[Георги Тертер]] (1280–1292) е прекарал последните дни от живота си и е бил погребан. Друга запазена църква е т.нар. Затрупаната църква, която се намира в местността Писмата. Въпреки името си и действието на природните стихии, стенописите на църквата все още имат висока стойност. Един от ктиторите на църквата е бил цар [[Иван Асен II]], който обичал да посещава местността и да прекарва тук скъпи моменти на усамотение. Това се потвърждава от портрета на царя, намерен в Погребаната църква, на който той е изобразен с умален модел на църквата в ръце – традиционен начин за изобразяване на ктитори. Счита се, че третата забележителна църква в комплекса, наричана от местните просто Църквата, е била основана от цар [[Иван Александър]] (1331–1371). Тя също пази ценни стенописи, претворяващи библейски сцени в стила на Юстиниановия ренасанс през погледа на местните майстори. За съжаление, манастирският комплекс остава и до ден днешен жертва на потоянните набези на иманари.
▲Ивановските скални църкви са включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на [[ЮНЕСКО]] и са един от 9-те такива обекта в България.
== Източници ==
|
