'''Ивановските скални църкви''' се намират на 1218 км. южно от град [[Русе]]. СкалниятОтличават манастир всъщност е напълно различенсе от другите запазени скални манастирски комплекси в [[България]] с добре запазените си стенописи. За разлика от традиционниятрадиционните манастирски комплексманастири, който се състоисъстоят от 1–2 църкви и, монашеска части стопанска части, Ивановскиятпри преставляваИваново своеобразнаима разклонена мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани вна различна височинав скалите на живописния каньон на река [[Русенски лом]], на32 м.които височинаса надсвързани водата.с Тази обител е най-известната от групата на скалните манастири в Добружанския район заради красивите сипътеки и добрескални запазени стенописистълби.
Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-ХІV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.
== История и обща информация ==
Църквите и всички помещения край тях в месността "Писмата" при с. Иваново образуват големия скален манастир "Свети арханагелархангел Михаил". Той е основан през 20-те години на ХІІІ век от монаха Йоаким, който по-късно е избран за първия търновски патриарх. През целия период на Второто българско царство (ХІІІ-ХІV в.) манастирът поддържа трайни връзки с царския двор в Търново. Негови ктитори са царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371) и други представители на владетелските семейства, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява комплексите от скални помещения край т. нар. "Затрупана" църква (параклис "Св. арх. Михаил"), Кръщалнята, Господев дол, "Съборената" църква ("Св. Теодор") и църквата "Св. Богородица". В манастирските храмове е запазена стенна живопис от ХІІІ и ХІV век, която е сътворена от видни столични майстори и представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. Световна известност имат стенописите в църквата "Св. Богородица" от средата на ХІV век, които са един от върховете в развитието на средновековното българско и балканско изкуство. По стените на манастирските помещения са съхранени голям брой графити, сред които е и известният надпис на Иво граматик. С книжовно-просветната дейност на манастира се свързва създаването на т. нар. "Висарионов патерик". През ХІV век манастирът е център на исихазма. Съществува и през ранните векове на оссманското владичество, но постепенно запада . През ХVІІІ век е обект на поклонение.
Ивановските скални църкви са включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на [[ЮНЕСКО]] и са един от 9-те такива обекта в България.
== Източници ==
Тази статия се основава на материал от [http://www.bulgarianmonastery.com bulgarianmonastery.com]; Йорданов, Стоян. Скалният Манастир "Свети архангел Михаил" при село Иваново, Русе, 2004,112 стр.
