Анаксимен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 18:
}}
 
'''Анаксимен''' (на [[гръцки език|гръцки]]: Άναξιμένης) '''от Милет''' е [[Древна Гърция|древногръцки]] [[философия|философ]] от втората половина на [[5 век пр.н.е.]], вероятно по-млад съвременник на [[Анаксимандър]], смятан за негов учител или приятел. Третият(след [[Талес]] и [[Анаксимандър]]) и последен представител на [[Милетската школа]], стихиен диалктик. Смята се за един от първите философи на западния свят. Той смята, че в основата на всичко стои [[въздух|въздухът]], който по величина е безграничен и вечен, и му приписвал божествени свойства.Смятал, че [[въздух|въздухът]]ж води свой собствен живот. Според него всичко пройзлиза от първоматерията – [[въздух|въздухът]] и се връща обратно в нея. Анаксимен не отричал и не премълчавал съществуването на боговете, но твърдял, че [[въздух|въздухът]] не е създаден от боговете, а че те самите са произлезли от въздуха.Според него чрез разредяването му се получавал огън, а чрез сгъстяването на въздуха се е получил вътъра, след това мъглата, водата,земята, камъните, а от тяк пък-всички други неща. Всичко във вселената е съставено от [[въздух|въздух]] , сгъстен в различни степени (включително и душата). Топлината го разширява, а студът го сгъстява. Пръв в древногръцката философия стига до идеята за преминаването от количествени към качествени изменения. Според него [[въздух|въздухът]] е невидим за нашите очи, но студеното и топлото, влагата и движението го правят видим. Анаксимен счита движението за вечно, благодарение на което всички неща се превръщат едно в друго. Той обединява в едно сетивността на водата и безпределността на апеерона.
 
Той бил пръв от гърците, които разграничил планетите,като [[Марс (планета)|Марс]] и [[Венера(планета)|Венера]] от звездите, създава хипотеза за слънчевите и лунните затъмнения, също така и за лунните фази. Звездите, според него, са се породили от [[Земя|Земята]], чрез изпаряващата се от нея влага, която, като се разредява, поражда огъня, а пък от огъня, който се издига нагоре се образуват звездите. Твърдял, че дъгата,която се получава от попадането на сълчевите лъчи върху облаците, не е нещо божествено, а природен феномен. Светкавиците и гръмотевиците се дължат на вятър излизащ от облаците, описва правилно градушката и снеговалежът като замръзнала дъждовна вода. Анаксимен твърди, че Земята е плоска, като диск, и, че се носи по въздуха и по подобен начин и [[Слънце|Слънцето]], и [[Луна|Луната]], и всички огнени светила брагодарение на плоската си форма се поддържат и носят във въздуха. Според него и [[Слънце|Слънцето]] и [[Луна|Луната]], и всички останали светила водят началото на своето пораждане от Земята. Според него [[Слънце|Слънцето]], е земя, която се е възпламенила впоследствие на своето извънредно бързо движение и нагряване, огнената природа на звездите включва в себе си и някакви подобни на Земята тела, които се въртят заедно с тях и са невидими. [[Анаксимандър]] смята, че не усещаме топлината от звездите, защото те са много отдалечени. [[Луна|Луната]] получава своята светлина от [[Слънце|Слънцето]]. Според Анаксимен звездите са зоковани подобно на гвоздеите на кристалоподобния небосвод.
 
Автор на трактата "За природата", който според древните източници бил написан на прост и разбираем език. След завладяването на [[Милет]] от персите(494 г. Пр.н.е.) научно-философския живот се съсредоточава по на север в Мала Азия. Много малка част от трудовете му е запазена. Критикуван от [[Аристотел]] и други филисофи.