Кюстендилска котловина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Cyrlat: 1 repl;
Ред 5:
Климатът е мек, преходноконтинентален със средиземноморско влияние, и се обуславя от навлизането на топли въздушни маси по поречието на река Струма и предпазеността от навлизането на студен въздух от север. Лятото е продължително, а зимата — сравнително къса. Средната януарска температура е 1,1 °С, средната юлска е 21,3 °С, а средногодишната 10,7 °С. Валежите са умерени, със средно годишна сума 650 мм, с максимум през май-юни и минимум — през август и вторичен максимум — през ноември-дескември. През зимното полугодие в котловината се създават условия за температурни инверсии.
 
Кюстендилската котловина се отводнява от рeкарека Струма и притоците й [[Драговищица (река)|Драговищица]], Соволянска [[Бистрица (Соволянска)|Бистрица]], [[Банщица]], Конявски дол, Конявски дол, Новоселска река, Берсинска река, [[Гращичка река]], Лилячка река и др. По-многобройни и с по-голям отток са десните протоци, водещи началото си от планината Осогово и планините от Краището. В миналото водосборните им области са подложени на ерозия и те отлагат големи количества наносен материал, отнасят и заливат плодородна земя. Сега ерозията е предотвратена, извършена е корекция на реките с обща дължина 47 км. Водите им се използват за напояване на около 70 000 дка и за завиряване на язовири с общ обем 12 млн. куб.м. В наслагите на котловинното дъно има подпочвени води, а в подножието на Конявската планина и в източния дял на Осогово — множество карстови извори. Извори с топла минерална вода има в Кюстендил, а със студена минерална вода — при с. Невестино. В Кюстендилската котловина средномногогодипшият отток на река Струма се увеличава с около 16 куб.м./сек.
 
В котловинното дъно преобладават алувиалните и алувиално-ливадните почви, на места има излужени канелени горски и кафяви горски почви, рядко се срещат черноземни смолници. За склоновете на Конявската планинаса характерни хумуснокарбонатните почви, за източния дял на Осогово — излужените канелени горски и ерозираните излужени канелени почви, за склоновете на планината Лисец и западния дял на Осогово — кафявите горски почви, а за склоновете на планините от Краището — излужените канелени горски почви.