Уикипедия

Анри Корбен: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Almagest (беседа | приноси)
4 редакции
мРедакция без резюме
м Премахнати редакции на Almagest (б.), към версия на Spiritia
Ред 1:
{{Биография инфо
'''Анри Корбен''' (1903-1978) - френски философ и ориенталист, автор на десетки книги, посветени на ислямската философия и духовност. През двайсетте години на XX век, Корбен започва своята кариера като класически философ, увлечен по немската школа и най-вече по Хайдегер, на когото е първият преводач във Франция. В мемоарите си от тази епоха Корбен споменава за прословутия курс по философия, който големият Етиен Жилсон провежда в секцията за религиозни науки в “Ecole pratique des Hautes-Etudes”. Няколоко години бъдещият ориенталист е негов неотлъчен слушател. Корбен казва по този повод:“Това бяха времена, когато студентите идваха да чуят преподавателя, а не своите колеги, понеже не се съмняваха, че той знае малко повече от тях. Жилсон четеше текстове на латински, превеждажеше ги собственоръчно, след което обсъждаше съдържанието им, пристъпвайки към цялостен дълбинен коментар. Моето възхищение бе такова, че реших да го взема за образец". От западната средновековна и модерна философия, Корбен прави неочакван завой към ислямската философия и скандализира класическите последователи на историцизма сред ориенталистите с метаисторическите си размишления върху духовните символи в исляма. Цялостната му визия за Ориента е удар срещу стесния хоризонт на всеки ориенталист, който съзира в Ориента единствено територията на своите собствени исторически и интелектуални комплекси. Шиизмът в неговите духовни, а не неразрешими исторически парадокси са в центъра на неговото продължително търсене, които могат да бъдат обобщени с прословутата му формулировка за “метаисторията”. Дванайсетте шиитски Имама, заедно с пророка Мухаммад и дъщеря му Фатима, образуват Храма на светлината в една предвечна Плерома, в една пълнота, която преодолява историята и простата родословна обвързаност. Корбен е първият, който на Запад изказва подобно мнение, проследявайки с фантастична дълбочина тази важна не само за шиизма фундаментална идея в исляма. Корбен патентова редица термини, които днешният изследовател на ислямската философия трудно би могъл да подмине. Едни от най-известните несъмнено е латинският термин mundus imaginalis, служещ да обозначи онзи междинен свят на креативното въбражение, който арабоезичните мистици като Ибн Араби (1165-1240) и Сухраварди (1155-1191) наричат ‘alam al-khayal. Без този свят-медиатор според Корбен, не може да има преход от свръхсетивното към сетивното, от Бога към творението. Mundus imaginalis, предупреждава Анри Корбен, не трябва да се смесва с Платоновите идеи. Това е свят на “нерешените форми”, подобни на огледални образи, които “висят” между идеите и тяхната сетивна осъществимост. Присъсвието на Бога във видимия свят е сравнимо с един такъв “висящ” образ, които не е нито сетивен, нито пък напълно абстрактен. Латинизирайки в такъв стил езика на ислямските философи-мистици, Корбен адаптира успешно една философия към друга, което има огромен успех в западната аудитория. Корбен е сред онези големи интелектуалци на XX-ти век, които не успяват да прекрачат физически прага на сегашното столетие. Едно обаче е сигурно, идеите, които можем да открием в неговите книги, се движат безпрепятствено по оста на сакралното време, по оста на така наречената метаистория.
| име = Анри Корбен
| портрет =
| описание = френски ислямовед
| роден-дата = [[14 април]] [[1903]]
| роден-място = [[Париж]], [[Франция]]
| починал-дата = [[7 октомври]] [[1978]]
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
}}
 
'''Анри Корбен''' ({{lang-fr|Henry Corbin}}) е [[Франция|френски]] [[философ]] и [[ислямовед]]. Творчеството му е свързано с гледната точка на запада към исляма и ислямското духовно наследство. Негови произведения са: ''„Авицена и ясновидският разказ“'', ''„В иранския ислям: духовни и философски аспекти“'', ''„История на ислямската философия“'' и други.
"Какво представлява обаче точно символът? Ако искаме да бъдем прецизни, трябва да се обърнем към значението на старогръцката дума symbolon. Глаголът symbollein, на старогръцки означава слепвам, свързвам заедно. Например, когато двама души се срещат случайно. Преди да се разделят, те разчупват пръстен или глинена плочка на две като всеки един взима по една половина. Всяка от половините представлява symbolon на другата. Понеже е възможно да минат много години и да се променят много неща, е достатъчно онзи, който притежава единия symbolon да свърже другата му половина и по този начин да разпознае притежателя му, който на свой ред да разпознае приятеля си от едно време. При случая с нашите мистични метафизици, всики symbolon принадлежи респективно на дадена вселена – невидимият свят Малакут от една страна и сетивният свят от друга. Двата заедно, symbolon-ът на единия и symbolon-ът на другия, образуват върховно, интегрално единство, тъй като фактът че един symbolon се свързва с друг, означава че видимият свят символизира невидимия, ако се изразяваме на езика, на който е говорил още Лайбниц. В това се състои смисълът на известното изказване на Гьоте в края на Фауст: „Всяко тленно нещо е само символ”(можем да кажем също: нищо повече от символ). Можем веднага да доловим разликата между символ и онова, каето често наричаме алегория. Алегорията остава на нивото на привидните неща и на възприятието. Символът гарантира съответствието между две вселени, които се намират на различни онтологични нива. Символът е единсвеното средство за проникване в невидимото, в света на тайнството, в езотеричното.
Когато споменах за необходимостта дадена култура да разполата с философия, която да гарантира функцията на символите, да гарантира онтологичната, „обективна” валидност на света-медиатор между интелегибелното и сетивното, имах предвид точно това. Идеята за този междинен участък предполага тройната артикулация на реалността на Интелегибелния свят Джабарут, на света на душата Малакут и на материалния свят. Тази триада съответства на антропологичната триада: дух - душа – тяло. Когато антропологичната философия се превърне в диада, т.е душа и тяло, тогава изчезва ноетичната, когнитивната функция на символите. Тази триада, изчезнала на Запад още през девети век, просъществува единствено във философските и теософски школи, които се считат за жалост като маргинални. Картезианството познава само мисленето и пространството. Съществуват само чувствени възприятия и абстрактни концепции на разсъдъка. Така необятният свят на Въображението, т.е света на Душата, бива обречен на гибел. Затова той се идентифицира с имагинерното, с нереалното.
Впечатляващо е с какво усърдие Сухраварди и Ишракитите са бдяли над метафизиката на Въображението, понеже са знаели неясната роля на последното и затова са го удържали между идеалното и сетивното. Като служи на идеалното, т.е на Интелигенцията (на старогръцки Нус), неговата функция е да представя завоалираната идея във вид на Образ, т.е на символ. Персонажите и събитията в една притча са всички символи и затова именно притчата е единствената история, която е истинска. Освен това, когато Въображението се остави да бъде изцяло каптирано от сетивните възприятия, то бива буквално извадено от равновесие и изчезва в нереалното. В първия случай активното въображение представлява органа за проникване в реалния свят, който трябва да бъде наречен с истинското му име, имагинален (imaginal), а в във втория случай въображаем, мним (imaginaire)".
 
{{DEFAULTSORT:Корбен, Анри}}
Фрагмен от една лекция на Анри Корбен
[[Категория:Френски философи]]
[[Категория:Френски учени]]
 
{{учен-мъниче}}
{{франция-мъниче}}
 
[[ar:هنري كوربين]]
[[de:Henry Corbin]]
[[en:Henry Corbin]]
[[eo:Henry Corbin]]
[[es:Henry Corbin]]
[[fa:هانری کوربن]]
[[fr:Henry Corbin]]
[[it:Henry Corbin]]
[[pl:Henry Corbin]]
[[ps:هنري کوربان]]
[[pt:Henry Corbin]]
[[ru:Корбен, Анри]]
[[tr:Henry Corbin]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Анри_Корбен“.