Бой при Ангиста: Разлика между версии

В началото на май българската 2-а армия постепенно заема позиции между [[Орфано]] и [[Дойран]]. На 7 май в [[СересСяр]], където е щабът на армията, е получена заповед от заместник-главнокомандващия генерал [[Михаил Савов]]. Инструкциите до командващия армията, генерал [[Никола Иванов (офицер)|Никола Иванов]], са да избягва провокации от гръцка страна, предвид несигурното дипломатическо положение, но да държи здраво и двата бряга на Струма. Това ще улесни в значителна степен българското настъпление, щом започне назряващата война. В същата телеграма от Иванов се изисква да завземе левия бряг на река [[Ангиста|Ангиста (Драматица)]] и да прикрие намиращия се наблизо участък от железницата Драма — Серес.<ref name="m44"/><ref>Иванов, Н. Балканската война 1912-1913 год. Част II: Действия на II армия срещу съюзниците през 1913 год. София, Печатница на армейския военно-издателски фонд 1925, стр. 14-15</ref>

На 8 май в района на мостовете Вълчиста[[Вълчища (Ном Сяр)|Вълчища]] и Кючуккюпрю (южно от жп станцията [[Чепелдже]]) се завързва престрелка. След като командващият [[Серска бригада|Серската бригада]] отхвърля поканата да оттегли българската застава от района, рано сутринта на следващия ден (9 май) гръцките войски преминават в настъпление към мостовете. От българска страна в боя вземат участие предимно новосформирани и слабо обучени части – един полк от Серската бригада, 7-и допълващ полк и едно отделение от 7-и нескорострелен артилерийски полк. Съотношението на силите се променя решително в тяхна полза, когато в боя се включва 42-и пехотен полк, преминаващ инцидентно от Кавала през Ангиста за местоназначението си. Гръцките войски са ударени във фланг и отхвърлени няколко километра на юг. До полунощ на 9 май българите достигат линията между връх [[Исар]] и [[Доксамбос]] на [[Тахинско езеро|Тахинското езеро]].<ref>Иванов, Н. Балканската война 1912-1913 год. Част II: Действия на II армия срещу съюзниците през 1913 год. София, Печатница на армейския военно-издателски фонд 1925, стр. 16-17</ref>

Опасявайки се, че гърци и сърби ще използват събитията край Ангиста като повод за нападение, на 10 май българският министър-председател [[Иван Евстратиев Гешов]] нарежда на генерал Савов да прекрати бойните действия. Съгласно предварителното си задание от генерал Иванов, частите на Серската бригада спират настъплението си на изгодни за отбрана планински позиции. В резултат на боя и последвалото го примирие железопътната линия за СересСяр е трайно обезопасена.<ref>Иванов, Н. Балканската война 1912-1913 год. Част II: Действия на II армия срещу съюзниците през 1913 год. София, Печатница на армейския военно-издателски фонд 1925, стр. 17-18</ref> Гръцкият премиер [[Елевтериос Венизелос]] използва инцидента при Ангиста, за да представи България пред големите европейски държави като агресор<ref name="m44"/> и да спечели по този начин дипломатическо предимство в спора за Солун.