Найден Вълчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 12:
'''Найден Станев Вълчев''' е роден ан [[30 август]] [[1927]] г. в с. [[Малка Брестница]], [[Тетевенска околия]] на някогашната [[Плевенска област]].
 
Завършва гимназия в [[Плевен]] и Юридически факултет в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1951]]). През [[1954]]–[[1955]] е редактор на сп. ''„Български воин“'' и в. ''„Народна армия“'', [[1956]]–[[1983]] — в сп. ''„Септември“'', 1983–[[1988]] — в сп. ''„Съвременник“''; главен редактор [[1988]] –[[1989]]) на сп. ''„Дарители“''. Дипломат [[1996]]–[[1997]]. Председател на Съюза на преводачите в [[България]] [[1989]]–[[1991]]).
 
Първото публикувано произведение на Найден Вълчев се появява, когато е в последния клас на Плевенската мъжка гимназия. Първата му стихосбирка ''„На южната граница“'' [[1953]] е само с войнишки стихотворения от тригодишната реднишка служба в далечен малък гаризон. През следващите десетилетия стихосбирките стават двайсетина: ''„Малка повест“'' [[1954]], ''„Пъстра палитра“'' [[1960]], ''„Северна светлина“'' [[1965]], ''„Лунапарк“'' [[1970]], ''„Синьо цвете, влак, жена“'' [[1975]], ''„Златен август“'' [[1977]], ''„Написано на кленов лист“'' [[1984]], ''„Гигантски слалом“'' [[1986]], ''„Младата луна и старата луна“'' [[2001]], ''„Рай за грешни“'' [[2003]] и др.
Ред 18:
Пише и за деца под псевдоним Чик Чирик: ''„Българска земя“'' [[1963]], ''„Звъни, звънче“'' [[1968]], ''„Фото Есперанто“'' [[1983]], ''„Жълъдче със шапка“'' [[2004]].
 
В четири книги ''„Попътни срещи“'' Найден Вълчев издава от [[2007]] до [[2010]] г. есеистично биографични четива за [[Е.Елисавета Багряна]], [[Н.Никола Фурнаджиев]], [[П.Панчо Владигеров]], [[А.Ангел Каралийчев]], [[Хр.Христо Радевски]], [[Д.Димитър Димов]], [[Д.Димитър Талев]], [[Д.Димчо Дебелянов]], [[Н.Никола Лилиев]], [[Г.Георги Райчев]], [[Е. Канети]], [[Г. Цамблак]], [[О. Василев]] , [[Ламар]] , [[А. Пушкин]] , [[А. Мицкевич]] , [[М. Ю. Лермонтов]], [[К. Симонов]] , [[А. Твардовски]] , [[Марк Шагал]] , [[Низами]] , [[В. Биков]] , [[С. Есенин]], [[М. Светлов]], за батковците [[Валери Петров]] , [[Леда Милева]] , [[Веселин Ханчев]] , за връстниците [[Иван Радоев]], [[Станка Пенчева]], [[Ивайло Петров]], [[Вили Цанков]], [[Лиана Даскалова]], [[Андрей Германов]], [[Първан Стефанов]], [[Димитър Вълчев]], [[Петър Караангов]]...
Превел е много стихове на славянски поети - [[Пушкин]], [[Мицкевич]], [[Лермонтов]], [[Есенин]], [[Твардовски]] /"Василий Тьоркин"/, [[Симонов]], [[Сергей Орлов]], [[Владимир Соколов]], [[Евгени Евтушенко]], [[Йосиф Бродски]], [[Юлия Друнина]], [[Роберт Рождественски]], [[Борис Слуцки]], [[Бела Ахмадулина]], поети на [[Прибалтика]], поети на [[Прикавказието]], както и няколко от повестите на [[Васил Биков]].