Бой при Ангиста: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
гледната точка на крал Константин
Ред 2:
 
== Как се стига до сблъсъка ==
През октомври 1912 г., в хода на [[Балканска война|Първата балканска война]], българи и гърци разгромяват с общи усилия османските войски в Източна [[Македония (област)|Македония]]. Гръцката армия влиза в [[Солун]], а българската остава на северните и източните му подстъпи.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_1_4.html Глава 1.4.]</ref> Още през декември с. г. двете страни влизат в спор за разпределянето на завзетите територии.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_2_4.html Глава 2.4.]</ref>
 
=== Според българите ===
През октомври 1912 г., в хода на [[Балканска война|Първата балканска война]], българи и гърци разгромяват с общи усилия османските войски в Източна [[Македония (област)|Македония]]. Гръцката армия влиза в [[Солун]], а българската остава на северните и източните му подстъпи.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_1_4.html Глава 1.4.]</ref> Още през декември с. г. двете страни влизат в спор за разпределянето на завзетите територии.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_2_4.html Глава 2.4.]</ref> За да укрепи контрола си върху Солун, в началото на 1913 г. гръцката армия се придвижва постепенно на север, като се възползва от факта, че повечето български войски са прехвърлени срещу османската армия в [[Галиполски полуостров|Галиполския полуостров]]. Спорадичните въоръжени инциденти прерастват на 20 февруари в голямо [[бой при Нигрита|стълкновение при Нигрита]], на река Струма.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_2.html Глава 3.2.]</ref> През април гръцки части дебаркират край [[Елевтерес|Левтера]], източно от Струма, оттам настъпват на север и принуждават българите да се оттеглят от [[Правища]]. Със задачата да прокара разграничителна линия между двете страни е натоварена смесена комисия, но преговорите са неефективни и сблъсъците се увеличават. Опасявайки се да не изгуби пристанищния град [[Кавала]], след примирието с османците на Чаталджанския и Булаирския фронт българското командване прехвърля подкрепления в застрашения район.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_4_3.html Глава 4.3.]</ref><ref name="m44">Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_2.html Глава 4.4.]</ref>
 
През октомври 1912 г., в хода на [[Балканска война|Първата балканска война]], българи и гърци разгромяват с общи усилия османските войски в Източна [[Македония (област)|Македония]]. Гръцката армия влиза в [[Солун]], а българската остава на северните и източните му подстъпи.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_1_4.html Глава 1.4.]</ref> Още през декември с. г. двете страни влизат в спор за разпределянето на завзетите територии.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_2_4.html Глава 2.4.]</ref> За да укрепи контрола си върху Солун, в началото на 1913 г. гръцката армия се придвижва постепенно на север, като се възползва от факта, че повечето български войски са прехвърлени срещу османската армия в [[Галиполски полуостров|Галиполския полуостров]]. Спорадичните въоръжени инциденти прерастват на 20 февруари в голямо [[бой при Нигрита|стълкновение при Нигрита]], на река Струма.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_2.html Глава 3.2.]</ref> През април гръцки части дебаркират край [[Елевтерес|Левтера]], източно от Струма, оттам настъпват на север и принуждават българите да се оттеглят от [[Правища]]. Със задачата да прокара разграничителна линия между двете страни е натоварена смесена комисия, но преговорите са неефективни и сблъсъците се увеличават. Опасявайки се да не изгуби пристанищния град [[Кавала]], след примирието с османците на Чаталджанския[[Чаталджа]]нския и Булаирския[[Булаир]]ския фронт българското командване прехвърля подкрепления в застрашения район.<ref>Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_4_3.html Глава 4.3.]</ref><ref name="m44">Марков, Г. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912–1913 г., София 1989. [http://www.kroraina.com/knigi/gm_bw1/gm_3_2gm_4_4.html Глава 4.4.]</ref>
== Развитие на бойните действия ==
 
В началото на май българската 2-а армия постепенно заема позиции между [[Орфано]] и [[Дойран]]. На 7 май в [[Сяр]], където е щабът на армията, е получена заповед от заместник-главнокомандващия генерал [[Михаил Савов]]. Инструкциите до командващия армията, генерал [[Никола Иванов (офицер)|Никола Иванов]], са да избягва провокации от гръцка страна, предвид несигурното дипломатическо положение, но да държи здраво и двата бряга на Струма. Това ще улесни в значителна степен българското настъпление, щом започне назряващата война. В същата телеграма от Иванов се изисква да завземе левия бряг на река [[Ангиста|Ангиста (Драматица)]] и да прикрие намиращия се наблизо участък от железницата [[Драма (град)|Драма]] — Сяр.<ref name="m44"/><ref>Иванов, Н. Балканската война 1912-1913 год. Част II: Действия на II армия срещу съюзниците през 1913 год. София, Печатница на армейския военно-издателски фонд 1925, стр. 14-15</ref>
 
=== Според гърците ===
На 8 май в района на мостовете [[Вълчища (Ном Сяр)|Вълчища]] и Кючуккюпрю (южно от жп станцията [[Чепелдже]]) се завързва престрелка. След като командващият [[Серска бригада|Серската бригада]] отхвърля поканата да оттегли българската застава от района, рано сутринта на следващия ден (9 май) гръцките войски преминават в настъпление към мостовете. От българска страна в боя вземат участие предимно новосформирани и слабо обучени части – един полк от Серската бригада, 7-и допълващ полк и едно отделение от 7-и нескорострелен артилерийски полк. Съотношението на силите се променя решително в тяхна полза, когато в боя се включва 42-и пехотен полк, преминаващ инцидентно от [[Кавала]] през Ангиста за местоназначението си. Гръцките войски са ударени във фланг и отхвърлени няколко километра на юг. До полунощ на 9 май българите достигат линията между връх Исар и [[Доксамбос]] на [[Тахинско езеро|Тахинското езеро]].<ref>Иванов, Н. Балканската война 1912-1913 год. Част II: Действия на II армия срещу съюзниците през 1913 год. София, Печатница на армейския военно-издателски фонд 1925, стр. 16-17</ref>
При преговорите за уреждане на конфликта гръцката страна отхвърля обвиненията, че нейни войски се инфилтрират в чужда територия и на свой ред обвинява българите, че правят тъкмо това с действията си в селата [[Гюмендже]] и [[Съботско]], северно от [[Енидже Вардар]]. Гърците претендират за района на [[Пангей]] (между Орфано и Кавала, до тогава заселен предимно с турци и гърци<ref>Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. [http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm 182-183], [http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_23.htm 200-202]</ref>) с довода, че първи са го освободили от турците.<ref>Crawfurd Price, W. H. [http://www.archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft The Balkan Cockpit. The Political and Military Story of the Balkan Wars in Macedonia]. London, T. Werner Laurie, 1914 (?). pp. 212-215</ref> Убедени, че българите ще се опитат да завладеят със сила оспорваната територия и да преговарят едва след това, гърците привличат подкрепления в района. Напредването на българските постове води до поредица от схватки в края на април (началото на май по [[нов стил]]) – 21-22 април при [[Палиохор]] (край Правище), на 25-26 април при моста край Вълчища, на 27 април между [[Толиян]] и Левтера, където гръцката страна дава десетки убити и ранени. Тези сблъсъци са последвани от временно примирие, но в нощта на 6 срещу 7 май българите прекосяват договорената граница и напредват към село Вълчища. Така се стига до решителен сблъсък.<ref>Crawfurd Price, W. H. [http://www.archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft The Balkan Cockpit. The Political and Military Story of the Balkan Wars in Macedonia]. London, T. Werner Laurie, 1914 (?). pp. 216-217</ref>
 
== Развитие на бойните действия ==
 
На 8 май в района на мостовете [[Вълчища (Ном Сяр)|Вълчища]] и Кючуккюпрю (южно от жп станцията [[Чепелдже]]) се завързва нова престрелка. След като командващият [[Серска бригада|Серската бригада]] отхвърля поканата да оттегли българската застава от района, рано сутринта на следващия ден (9 май) гръцките войски преминават в настъпление към мостовете. От българска страна в боя вземат участие предимно новосформирани и слабо обучени части – един полк от Серската бригада, 7-и допълващ полк и едно отделение от 7-и нескорострелен артилерийски полк. Съотношението на силите се променя решително в тяхна полза, когато в боя се включва 42-и пехотен полк, преминаващ инцидентно от [[Кавала]] през Ангиста за местоназначението си. Гръцките войски (в състав два полка, към които в хода на боя се присъединява и трети<ref>Crawfurd Price, W. H. [http://www.archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft The Balkan Cockpit. The Political and Military Story of the Balkan Wars in Macedonia]. London, T. Werner Laurie, 1914 (?). pp. 217</ref>) са ударени във фланг и отхвърлени няколко километра на юг. До полунощ на 9 май българите достигат линията между връх Исар и [[Доксамбос]] на [[Тахинско езеро|Тахинското езеро]].<ref>Иванов, Н. Балканската война 1912-1913 год. Част II: Действия на II армия срещу съюзниците през 1913 год. София, Печатница на армейския военно-издателски фонд 1925, стр. 16-17</ref>
 
== Резултати ==
Line 15 ⟶ 21:
Опасявайки се, че гърци и сърби ще използват събитията край Ангиста като повод за нападение, на 10 май българският министър-председател [[Иван Евстратиев Гешов]] нарежда на генерал Савов да прекрати бойните действия. Съгласно предварителното си задание от генерал Иванов, частите на Серската бригада спират настъплението си на изгодни за отбрана планински позиции. В резултат на боя и последвалото го примирие железопътната линия за Сяр е трайно обезопасена.<ref>Иванов, Н. Балканската война 1912-1913 год. Част II: Действия на II армия срещу съюзниците през 1913 год. София, Печатница на армейския военно-издателски фонд 1925, стр. 17-18</ref> Гръцкият премиер [[Елевтериос Венизелос]] използва инцидента при Ангиста, за да представи България пред големите европейски държави като агресор<ref name="m44"/> и да спечели по този начин дипломатическо предимство в спора за Солун.
 
В боя при Ангиста българите (по собствени данни) дават 28 убити, 130 ранени и 10 безследно изчезнали, а гърците (също по български данни) – 107 убити и 550 ранени.<ref name="m44"/>
 
== Източници ==