|
=== Според гърците ===
При преговорите за уреждане на конфликта гръцката страна отхвърля обвиненията, че нейни войски се инфилтрират в чужда територия и на свой ред обвинява българите, че правят тъкмо това с действията си в селата [[Гюмендже]] и [[Съботско]], северно от [[Енидже Вардар]]. Гърците претендират за района на планината [[Кушница]] (между Орфано и Кавала, дотогава заселен предимно с турци и гърци<ref>Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. [http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_15.htm 182-183], [http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_23.htm 200-202]</ref>) с довода, че първи са го освободили от турците.<ref>Crawfurd Price, W. H. [http://www.archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft The Balkan Cockpit. The Political and Military Story of the Balkan Wars in Macedonia]. London, T. Werner Laurie, 1914 (?). pp. 212-215</ref> Убедени, че българите ще се опитат да завладеят със сила оспорваната територия и да преговарят едва след това, гърците привличат подкрепления в района. Напредването на българските постове води до поредица от схватки в края на април (началото на май по [[нов стил]]) – 21-22 април при [[Палеохори (Ном Кавала)|Палеохори]] (край Правища), на 25-26 април при моста край [[Вълчища (Ном Сяр)|Вълчища]], на 27 април между [[ТолиянГолямо Товляни]] и Левтера, където гръцката страна дава десетки убити и ранени. Тези сблъсъци са последвани от временно примирие, но в нощта на 6 срещу 7 май българите прекосяват договорената граница и напредват към село Вълчища. Така се стига до решителен сблъсък.<ref>Crawfurd Price, W. H. [http://www.archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft The Balkan Cockpit. The Political and Military Story of the Balkan Wars in Macedonia]. London, T. Werner Laurie, 1914 (?). pp. 216-217</ref>
== Развитие на бойните действия ==
На 8 май в района на мостовете [[Вълчища (Ном Сяр)|Вълчища]] и Кючуккюпрю (южно от жп станцията [[Чепелдже]]) се завързва нова престрелка. След като командващият [[Серска бригада|Серската бригада]] отхвърля поканата да оттегли българската застава от района, рано сутринта на следващия ден (9 май) гръцките войски преминават в настъпление към мостовете. От българска страна в боя вземат участие предимно новосформирани и слабо обучени части – един полк от Серската бригада, 7-и допълващ полк и едно отделение от 7-и нескорострелен артилерийски полк. Съотношението на силите се променя решително в тяхна полза, когато в боя се включва 42-и пехотен полк, преминаващ инцидентно от [[Кавала]] през Ангиста за местоназначението си. Гръцките войски (в състав два полка, към които в хода на боя се присъединява и трети<ref>Crawfurd Price, W. H. [http://www.archive.org/details/balkancockpitpol00pricuoft The Balkan Cockpit. The Political and Military Story of the Balkan Wars in Macedonia]. London, T. Werner Laurie, 1914 (?). pp. 217</ref>) са ударени във фланг и отхвърлени няколко километра на юг. До полунощ на 9 май българите достигат линията между връх Исар и [[Доксамбос]] на [[Тахинско езеро|Тахинското езеро]].<ref>Иванов, Н. Балканската война 1912-1913 год. Част II: Действия на II армия срещу съюзниците през 1913 год. София, Печатница на армейския военно-издателски фонд 1925, стр. 16-17</ref>
== Резултати ==
|
