Разлика между версии на „Артюр Рембо“

 
Роден е на 20 октомври 1854 в Шарлевил,Франция.Баща му,Фредерик Рембо,е морски капитан,а майка му Виали Кюиф е консервативна и деспотична-била принудена да отглежда 4 си деца след като съпруга й ги напуска.Започва да се интересува от литература в юношеските си години, а първите си опити в областта на [[литература]]та прави на 15 годишна възраст. След неколкократно пребиваване в [[Париж]], той решава да се установи там за постоянно. Това става възможно, след като изпраща едно от най-известните си стихотворения "Пияният кораб" на [[Пол Верлен]], който му помага да влезе в средите на парижката бохема. Следва почти едногодишен период на всекидневни запои. Приятелството с [[Верлен]] му позволява да води сравнително независим живот, въпреки че всички разходи се поемат от почти 10 години по-възрастният поет. [[1873]] г. се оказва съдбоносна за Рембо. След препирни с [[Верлен]] идва период на дълго странстване между [[Лондон]], [[Шарлевил]] и [[Брюксел]]. Именно в белгийския град след пореден опит за подобряване на взаимоотношенията си двамата поети до такава степен изпадат в афектно състояние, че [[Верлен]] стреля по Рембо и го ранява в ръката. [[Верлен]] е подведен по отговорност, а Рембо лекува леката си рана в болница.
През 1874 г. се сближава с Жерменом Нуво и няколко месеца живеят заедно в Англия.След тази случка започва вторият период от негиовия живот - на безкрайни странствания в държави от три континента-посещава Дания и Швеция през 1877,а през 1878 рабори в Кипър за една френска фирма.През 1879 г.се завръща в родния си град като помага на свои роднини като работи във фермата им. Занимава се с всичко друго, но не и с [[литература]]. Когато умира през [[1891]] г. всички са го познавали като търговец, занимаващ се с полулегален бизнес с оръжие. През 1891 г. е намерен тумор в десния му крак и бива парализиран. В болницата в Марсилия кракът му е ампутиран. Налага се пак да го приемат по-късно в болницата, където на 10 ноември 1891 г. умира.
 
В [[литература]]та Рембо бива оценен едва десетилетия по-късно. Смята се,че е един от най-талантливите продължители на някои от поетическите принципи на [[Бодлер]]. Приживе не издава стихосбирка.