Мъртви души: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Grammar: 2;
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''''Мъртви„Мъртви душидуши“''''' (''Мётрвые„Мёртвые душидуши“'') е [[сатира|сатиричен]] [[роман]] от [[Русия|руския]] писател [[Николай Гогол]]. Първите глави са публикувани през [[1842]] г. Романът е замислен като трилогия, но са завършени само първите две2 части.
 
Авторът определя творбата си като "епична поема в проза". Руският писател [[Пушкин]] дава на Гогол идея за сюжета на романа. Гогол е имал намерението да напише трилогия,пресъздаваща в реално време ситуацията в Русия. Гогол е имал за цел в трите части на творбата си да опише последователно лошите страни (в том 1), контраста между добри и лоши (том 2) и прекрасната родина, каквато той смята, че трябва да бъде (ненаписаният 3 том). От този замисъл е реализирана само първата част- ''Мъртви души''. Авторът работи над творбата от 1835 до 1841 г., като тя излиза от печат през 1842 г.''Мътрви души'' е определян като роман-поема.Роман е,защото притежава мащабност и всеобхватност на описаните явления.Поема-наситена е с лирически отстъпления,имащи поетична тоналност и патетичност.
 
''„Мъртви души“'' е определян като роман-поема. Роман е, защото притежава мащабност и всеобхватност на описаните явления. Поема - наситена е с лирически отстъпления, имащи поетична тоналност и патетичност.
През 1835 г. Гогол започва творбата на своя живот „Мъртви души”. Същата година „Ревизор” се проваля на сцената и авторът заминава за чужбина. Март 1837 г. пристига в Рим. Основава се на поетическия жанр – подобно решение е провокирано вероятно от Пушкиновия прецедент романа в стихове „Евгени Онегин”.
 
През 1835 г. Гогол започва творбата на своя живот „Мъртви души”. Същата година „Ревизор” се проваля на сцената и авторът заминава за чужбина. МартПрез март 1837 г. пристига в Рим. Основава се на поетическия жанр – подобно решение е провокирано вероятно от Пушкиновия прецедент романа в стихове „Евгени„Евгений Онегин”.
Сюжетът на "Мъртви души" проследява пътя на позастаряващия и понапълняващия Чичиков, чиято единствена цел е да натрупа огромна сума пари. За тази цел той се опитва да приложи невероятен план- обикаляйки руските помешчици той ги убеждава (чрез невероятния си талант на приспособяване) да му продават фиктивни крепостни, които все още не са зачислени към списъците като мъртви. Но срещайки го с различните земевладелци и обяснявайки подбудите на Чичиков Гогол кара читателя да разбере, че не селяните са мътвите души. Шестте образи-типове представят пълната бездуховност в Русия на 19 век.
 
Сюжетът на "Мъртви души" проследява пътя на позастаряващия и понапълняващия Чичиков, чиято единствена цел е да натрупа огромна сума пари. За тази цел той се опитва да приложи невероятен план - обикаляйки руските помешчици, той ги убеждава (чрез невероятния си талант на приспособяване) да му продават фиктивни крепостни, които все още не са зачислени към списъците като мъртви. Но срещайки го с различните земевладелци и обяснявайки подбудите на Чичиков, Гогол кара читателя да разбере, че не селяните са мътвитемъртвите души. Шестте образиобраза-типове представят пълната бездуховност в Русия на 19 век.
Първият, с когото Чичиков се среща по делова работа след като умело е успял да се настани в градския живот и в представине на първенците на града като господин "почтен във всяко едно отношение", е Манилов. Сладникавият и мислещ се за умен и за философ е може би най-безобидният до края на книгата. Затова той отстъпва без пари "мъртвите души" на Чичиков, който го омайва с галантните си отношения, а Манилов пък вече го има за приятел.
 
Първият, с когото Чичиков се среща по делова работа, след като умело е успял да се настани в градския живот и в представинепредставите на първенците на града като господин "почтен във всяко едно отношение", е Манилов. Сладникавият и мислещ се за умен и за философ е може би най-безобидният до края на книгата. Затова той отстъпва без пари "мъртвите души" на Чичиков, който го омайва с галантните си отношения, а Манилов пък вече го има за приятел.
Градацията продължава.Сладващата помешчица , на която героят попада е Коробочка ( от руски "кутийка").Стиснатата вдовица с неохота настанява Чичиков, а докато водят деловия разговор тя все се пита дали мъртвите души не вървят на по-висока цена ипостоянно предлага заедно с душите и други ненужни на главния герой неща. Именно скъперничеството ѝ е причината, поради която Чичиков е изобличен(В том 2).
 
Градацията продължава. Сладващата помешчица , на която героят попада, е Коробочка ( от руски "кутийка"). Стиснатата вдовица с неохота настанява Чичиков, а докато водят деловия разговор, тя все се пита дали мъртвите души не вървят на по-висока цена ипостояннои постоянно предлага заедно с душите и други ненужни на главния герой неща. Именно скъперничеството ѝ е причината, поради която Чичиков е изобличен (Вв том 2).
 
[[Категория:Руски романи]]