Мъртви души: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Grammar: 2; |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''''
Авторът определя творбата си като "епична поема в проза". Руският писател [[Пушкин]] дава на Гогол идея за сюжета на романа. Гогол е имал намерението да напише трилогия,пресъздаваща в реално време ситуацията в Русия. Гогол е имал за цел в трите части на творбата си да опише последователно лошите страни (в том 1), контраста между добри и лоши (том 2) и прекрасната родина, каквато той смята, че трябва да бъде (ненаписаният 3 том). От този замисъл е реализирана само първата част
''„Мъртви души“'' е определян като роман-поема. Роман е, защото притежава мащабност и всеобхватност на описаните явления. Поема - наситена е с лирически отстъпления, имащи поетична тоналност и патетичност.
През 1835 г. Гогол започва творбата на своя живот „Мъртви души”. Същата година „Ревизор” се проваля на сцената и авторът заминава за чужбина. Март 1837 г. пристига в Рим. Основава се на поетическия жанр – подобно решение е провокирано вероятно от Пушкиновия прецедент романа в стихове „Евгени Онегин”. ▼
▲През 1835 г. Гогол започва творбата на своя живот „Мъртви души”. Същата година „Ревизор” се проваля на сцената и авторът заминава за чужбина.
Сюжетът на "Мъртви души" проследява пътя на позастаряващия и понапълняващия Чичиков, чиято единствена цел е да натрупа огромна сума пари. За тази цел той се опитва да приложи невероятен план- обикаляйки руските помешчици той ги убеждава (чрез невероятния си талант на приспособяване) да му продават фиктивни крепостни, които все още не са зачислени към списъците като мъртви. Но срещайки го с различните земевладелци и обяснявайки подбудите на Чичиков Гогол кара читателя да разбере, че не селяните са мътвите души. Шестте образи-типове представят пълната бездуховност в Русия на 19 век.▼
▲Сюжетът на "Мъртви души" проследява пътя на позастаряващия и понапълняващия Чичиков, чиято единствена цел е да натрупа огромна сума пари. За тази цел той се опитва да приложи невероятен план - обикаляйки руските помешчици, той ги убеждава (чрез невероятния си талант на приспособяване) да му продават фиктивни крепостни, които все още не са зачислени към списъците като мъртви. Но срещайки го с различните земевладелци и обяснявайки подбудите на Чичиков, Гогол кара читателя да разбере, че не селяните са
Първият, с когото Чичиков се среща по делова работа след като умело е успял да се настани в градския живот и в представине на първенците на града като господин "почтен във всяко едно отношение", е Манилов. Сладникавият и мислещ се за умен и за философ е може би най-безобидният до края на книгата. Затова той отстъпва без пари "мъртвите души" на Чичиков, който го омайва с галантните си отношения, а Манилов пък вече го има за приятел.▼
▲Първият, с когото Чичиков се среща по делова работа, след като умело е успял да се настани в градския живот и в
Градацията продължава.Сладващата помешчица , на която героят попада е Коробочка ( от руски "кутийка").Стиснатата вдовица с неохота настанява Чичиков, а докато водят деловия разговор тя все се пита дали мъртвите души не вървят на по-висока цена ипостоянно предлага заедно с душите и други ненужни на главния герой неща. Именно скъперничеството ѝ е причината, поради която Чичиков е изобличен(В том 2).▼
▲Градацията продължава. Сладващата помешчица
[[Категория:Руски романи]]
|