Разлика между версии на „Голям юс“

м
редакция без резюме
м
}}
 
'''Ѫ''', '''ѫ''' или '''голям юс''' или, '''голяма носовка''' е наименованието, давано на специфична фонема, съществувала в [[старобългарски език|старобългарския език]] и съответстващите и&#768; [[графема|графеми]] в [[кирилица|кирилицата]] и [[глаголица|глаголицата]]. Буквата изразява носовия гласен звук {{IPA|[ɔ̃]}} (о<sup>н</sup>, ъ<sup>н</sup>).
 
== ГолямГолемият юс в старобългарскистаробългарския ==
[[Картинка:Bulgarian dialect map-yus.png|200px|thumb|left|Развой на големия юс в българските диалекти]]
 
== Развой на големия юс в българските диалекти ==
От почти всики български диалекти е отпаднал изговорът на големия юс. Но в [[Солунски говор|Солунския]] и [[Костурски говор|Костурския говор]] все пак е запазен палталният изговор - КъНде„Къ<sup>Н</sup>де греНдешгре<sup>Н</sup>деш, мило чеНдоче<sup>Н</sup>до?“.
 
== Големият юс в правописа след Освобождението ==
Наричана и "широко„широко ъ"ъ“ или „ъ кръстато“, графемата ѫ е запазена в българския правопис до правописната реформа от [[1945]].
При положение, че в повечето диалекти е отпаднал специфичният изговор на големия юс, мястото на изписване на буквата се учи само наизуст и без езиков усет.