Типи: Разлика между версии

3632 bytes added ,  преди 12 години
редакция без резюме
Редакция без резюме
[[Файл:Teepees outside cody museum.jpg|дясно|мини|300п|Типи в исторически музей в [[Уайоминг]]]]
'''Типи''' е [[конус]]овидна [[индианци|индианска]] [[шатра]], коятоизползвана служи за жилище и еот направенаплемената от [[кожа|кожи]]Великите наравнини, животнии (най-честочастично) от [[бизон]]индианците или [[елен]]), аот вдруги покултурно-новогеографски времеобласти -на от брезентСев. ТипитатаАмерика се сглобяват и разглобяват лесно(Плато, което е много важно за [[номади|номадския]] начин на живот на индианцитеЮго-Запад). Думата ''типи'' на езика лакота означава ''жилище''.
 
== История ==
Жилища с подобна конусовидна форма се срещат от палеолита. Има несъмнено сходство в преносимите жилища на народите от Сибир и индианците от Сев. Америка. Може са се предположи, че традициата на тези жилища е пренесена от Североизточна Азия при преселението на протоиндианците през Берингийската суша.
Съществува определен паралел между типито и някои конусовидни разновидности на вигвама на индианците от Субарктика и Горския културно-исторически регион.
Първоначалните обитатели на Великите равнини били малобройни. Те били пеши ловци на бизони и единственото транспортно средство, което имали, била кучешката [[травуа]]. Има сведения, че тогавашните типита били много по-малки от използваните през ХVІІ-ХІХ в. и чергилото било съставено от две отдални половини, които се прикрепяли с връзки една към друга.
 
== Конструкция на типито ==
Типито се състои от скеле от пръти и покривка (чергило) изработвано предимно от [[бизон|бизонова]] кожа, а в редки случаи - от [[елен|еленова]]. В края на ХІХ в. широко започнал да се употребява и брезент.
Прътите (обикновено от 12 до 18 на брой, според големината на типито и конкретните племенни особености) се подреждат по специален начин под формата на конус и се завързват в горната си част.
Първоначално се прави сглобка от 3 или 4 основни кола и върпу тях се нареждат останалите. Този признак определя и някои разлики в конструкцията на самото типи и според него типитате се делят на триколни (използвани от сиукси, шайени, кайова и др.) и четириколни (използвани от чернокраките, кроу и др.).
Върху тех се поставя покривалато, което има форма на голям полукръг. В горната част остава отвор за дима, който се ретулира в зависимост от посоката на вятъра с две димови клапи, наричани обикновено "уши".
Он вътрешната страна между коловете се прокарва въже, на което на височина 1,40-1,70 м. се закачва втора, вътрешна стена, също ушита от кожа.
В някои случаи под отвора за дима се опъва нопълнителен заслон (на сиукски се нарича "озан"), който предпозва огнището и вътрешността на типито от проникване на вода при силен дъжд.
Подът на типито се застила с кожи.
 
== Външни препратки ==