Радовец: Разлика между версии

'''Радовец''' е [[село]] в [[Южна България]], община Тополовград, Област Хасково.

Районът на [[Сакар планина]], където се намира село Радовец, е населяван още от дълбока древност. Този край е влизал в пределите на древните царства на [[Одриси]], [[Фригийци]], [[Келти]], империята на [[Филип]] и [[Александър Македонски]], [[Римската империя]] и [[Византия]]. След образуването на Българската държава и по време на Българските ханове [[Тервел]], [[Кардам]] и [[Крум]], района влиза в пределите на [[България]]. Като граничен район между [[Византия]] и [[България]], често е подлаган на опустошителни военни походи. Районът попада под турско робство през 1373г.

Село Радовец е създадено около 25 години преди осбождението на [[България]] от османско владичество. Било е заселено с [[татари]] и е носело името '''Татаркьой''' до [[10 юли]] [[1899]] г. След тази дата е било преименувано на '''Константиново'''. Това име носи до [[11 януари]] [[1950]] г. когато отново е преименувано със сегашното си име Радовец заради спорове за местността Радовец между съседното село [[Устрем (село)|Устрем]] и Константиново. Един от първите кметове е бил дядо Гена.

Редица правителствени програми преди и след 1989 г. целяха решаване на демографската криза в региона. Безуспешни и печално известни са опитите през 70-те и 80-те години на XX век за превръщане на [[Странджа]]-[[Сакар]] в "Република на младостта".

Жителите на Радовец изповядват [[Източно православие]]. В селото има прекрасна църква „Свети Константин и Елена“ построена през 1890 г. По време на [[Междусъюзническата война]] 1913 г. е опожарена от турците, после е възстановена през 1916 година, а новата постройка е от 1931 г.

На около 10 км. от Радовец, се намира манастирът „[[Света„Света Троица]]“Троица“. Същия е с действащ женски метох. Историческите данни за тази света обител са твърде оскъдни. Предполага се, че манастирът бил основан по време на [[Втората българска държава|Второто българско царство]]. В началото на XV в. името му се среща в османски документи. През годините на турското робство е ставал убежище на редица хайдути, като [[Ангел Кариотов|Ангел войвода]], [[Индже войвода]], [[Кара Кольо]] и др. Това е и една от причините манастира на няколко пъти да бъде опожаряван от поробителя, но вярващите винаги са успявали да го възстановят и съхранят, като център на православието в региона. Ежегодно се провежда народен събор на празника на манастира, който събира по 2 -3 хиляди вярващи от околоните села и градове.

Едно от редовните събития в село Радовец е съборът (панаира, както го нарича местното население). Той се състои на [[2 юни]] (или най-близката до датата събота и неделя) - денят на [[Христо Ботев]], понеже местното училище носи неговото име. Съборът се организира от кмета на селото. Pрез последните години, въпреки финансовото затруднение, организацията е много добра в лицето на кмета. Канят се както от селото, така и други по-известни фолклорни състави и ансамбли. Изнасят се хумористични сценки, пеят се песни от местния фолклор.

Наблизо се намира римската крепост Букелон, която е служела за фронтова линия на град Адрианополис ([[Одрин]]). Сравнително запазензапазена е [[донжон]] (вид кула)кулата от 12 век. Височината на кулата е около 18 метра и представляват величествена гледка, изпълвайки панаромата в региона. От външната [[крепост]] има незначителни следи. По платото личат и някои съоръжения и обекти, като водосъдържател, места с култово предназначение и други.

Предполага се, че тук, на платото на възвишението, където се е намирала древна разрушена крепост, кедето през [[378]] година от новата ера е обграден и убит от настъпващите [[готи|готски]] племена на готите, римският император Валент. Той, заедно с Деций са двамата императори, загинали в пределите на днешна България от готите. От тази битка нататък, те трайно стават федерати в упадащата римска империя.

На 14 април 1205 г. българските войски, предвождани от цар [[Калоян]], водят битка в близост на крепостта ([[Битка при Адрианопол|Битката при Адрианопол]], с рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. [[Латинска империя|Латините]] са разбити, а пълководецът им - император [[Балдуин IX Фландърски]] (Фландрийски) е пленен и за кратко време затворен в донжонакулата на крепостта, откъдето е отведен в столицата [[Търново]].