'''Бубарството''' е специфичен дял от животновъдството за отглеждане на копринени буби и производство на [[коприна]]. Макар, че в момента се използват различни видове копринени пеперуди, основнияосновният вид използван в бубарството е [[Bombyx mori]].
== История ==
За производството на коприна се споменава още в древни китайски текстове датирани от 2700 г.пр.н.е. Археологически проучвания сочат, че бубарството е било развито още в 5000-10 000г000 г.пр.н.е.<ref name=ebrey>Patricia Buckley Ebrey. 2005. ''China: A Cultural, Social and Political History''. Wadsworth Publishing. стр.7. ISBN 0618133879.</ref> През първата половина на 1 век пр.н.е. отглеждането на буби достига и до древната държава [[Хотан]]<ref>Hill, John E. 2003. "Annotated Translation of the Chapter on the Western Regions according to the ''Hou Hanshu''." 2nd Draft Edition. Appendix A. [http://depts.washington.edu/silkroad/texts/hhshu/hou_han_shu.html#a]</ref>, а през 3 век и до [[Индия]]. По-късно то навлиза и в Европа, Средиземноморието и други азиатски страни.
Бубарството в България се е практикувало още през VII - — XI век, но особено силно се развива в края на XIX век. В края на 80<sup>-те</sup> години на XX век у нас са произвеждани 1 500 тона сурови пашкули, а страната е заемала 8<sup>-мо</sup> място в света и първо в Европа по производство.<ref>Ценов П., Петков З., Аркова-Пантелеева Д., Василева Й., Бубарство, сп.Земеделие плюс 5`2009</ref>
