'''Кнут Хамсун''' (на [[норвежки език|норвежки]] ''Knut Hamsun'') е един от най–значимите норвежки автори, носител на [[Нобелова награда за литература|Нобеловата награда за литература]] през [[1920 ]] г.
Роден е като '''Кнуд Педерсен''' на [[4 август]] [[1859 ]] г. в малкия град [[ЛомВого (Норвегия)|Лом]] на [[фюлке]] [[ОпланВого]], намиращ се в централната част на [[Норвегия]]. Той е четвъртото от седем деца, баща му Педер Педерсен е шивач. През 1873 година завършва училище и започва работа в магазина на един търговец в [[Траньой]]. Първите си опити в литературата предприема в края на 70-те години, „''Den Gaadefulde''“ (1877) е първата му книга. Междувременно Кнут Хамсун работи като полицай, а след това като учител. В периода 1880–1881 чете [[Август Стриндберг]] и френските натуралисти. През [[1882]] г. емигрира в [[Съединени американски щати|САЩ]], но за него американската мечта не успява да се осъществи. Тежко болен е принуден през есента на [[1885]] г. да се върне в Норвегия. От този момент се нарича Хамсун. През [[1886]] г. отново отива в Америка, работи на различни места, включително като кондуктор в трамваите на [[Сан Франциско]]. През [[1888]] г. се връща в родината си, а впечатленията си от Америка публикува под името „''Fra det moderne Amerikas Aandsliv''“ (1889). Кнут Хамсун сключва брак с първата си съпруга Бергльот Гупферт през 1898 година. През лятото на следващата година той предприема едно далечно пътуване, обхващащо [[Русия]], [[Кавказ]] и [[Турция]], а през 1900 посещава и [[Близък изток|Близкия Изток]]. През 1906 година се развежда със съпругата си, с която междувременно има една дъщеря. След това през 1909 година сключва брак с актрисата [[Ане Мари Андерсен]] (1881-1969), която стои в началото на една многообещаваща кариера, но се отказва от театъра. Кнут Хамсун и Ане Мари Хамсун имат четири деца и тя остава с него до края на живота му. В своите [[мемоари]] Ане Мари Хамсун описва живота си с Кнут Хамсун. През 1920 година Хамсун получава Нобеловата награда за литература за романа си „''Благодатта на земята''“ (1917).
Кнут Хамсун системно пропагандира немската култура, като я противопоставя на англосаксонската. По време на Втората световна война застава на страната на хитлеристка Германия и сътрудничи с колаборационистите. След войната е съден, но не влиза в затвора поради преклонна възраст.
Кнут Хамсун почива през 1952 г. в своето имение [[Ньорхолм]], край град [[Гримста]] в [[Южна Норвегия]].
