Професионален съюз: Разлика между версии

През юли 1909 г. избухва стачката в Кибритената фабрика на гара [[Костенец]]. Това е най-продължителната стачка (133 дни) в историята на българското работническо движение за това време. Стачката е смазана с полицейско насилие. След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] в [[Русия]] през 1917 г. БРСДП (т.с.) става [[Българска комунистическа партия]] (т.с.) и организира протестни акции, демонстрации и стачки. След деветоюнския преврат от 1923 г., когато БКП (т.с.) взема решение за подготовка на въоръжено въстание, ОРСС излиза с Декларация за преустановяване на всякакви връзки с партията и решава да обедини профсъюзното движение в единен народен фронт. През април 1924 г. [[Народно събрание|Народното събрание]] приема [[Закона за защита на държавата|Закона за защита на държавата]], който забранява всички организации, идейно свързани с БКП (т.с.), в това число и ОРСС. Това довежда до обединяване на работническите профсъюзи в [[Независими работнически професионални съюзи]] (НРПС). През юни 1931 г. избухва стачката на текстилните работници, при потушаването на която има убити и ранени, което предизвиква масови митинги и демонстрации▼

На [[9 септември 1944]] г. [[Отечественият фронт]] завзема властта и утвърждава така наречената народно-демократическа власт в България и се създават новите социалистически профсъюзи. Още на 16 септември същата година е взето решение да се създаде Общ работнически професионален съюз (ОРПС), чиято главна задача е защитата на материалните и духовни интереси на всички работници. До колективизацията през 1947 година единственият механизъм, който регулира взаимоотношенията между работниците и работодателите са колективните трудови договори. След [[национализация]]та на частната собственост, ликвидиране на останалите партии и опозицията, профсъюзите в България се превръщат в междинно звено между партията и трудещите се и оперират на принципа на демократическия централизъм и признават ръководната роля на партията. През 1948 година 90% от работниците членуват в профсъюзите. Основните фигури на всяко предприятие стават директорът, партийният секретар и председателят на профкомитета. На третия конгрес на профсъюзите през 1951 г. Централният съвет на ОРПС се преименува в Централен съвет на профсъюзите (ЦСПС). Приет е [[Кодекс на труда]]. В периода 1962 – 1989 г. ролята на профсъюзите почти напълно се обезличава. Те са подчинени на решенията на партийните конкреси и се превръщат в мълчалив сателит и изпълнител на волята на партията. Създава се Движение за комунистически труд и рационализаторското движение. Мястото и ролята на профсъюзите е определена като комунистическо възпитание на трудещите се.▼

На 6 март 1990 г. е подписано първото общо споразумение между КНСБ и “Подкрепа”, а на 20 април 1992 г. КНСБ и КТ “Подкрепа” излизат с общия Меморандум за социалната защита на доходите. Макар че това са двете главни синдикални движения, в първите години на демокрацията се създават множество други структури като Народен профсъюз “Единство”, Национален профсъюз “Бизнес”, Асоциация на демократичните профсъюзи, Национален профсъюз и други. През април 1993 г. синдикалните федерации на КНСБ и КТ “Подкрепа” организират първиясъвместен протестен митинг-шествие с разнообразни искания, засягащи приватизацията и фалита. През 1995 г. КНСБ и КТ “Подкрепа” са приети за членове на Европейската конфедерация на профсъюзите. КНСБ става член на Международната конфедерация на свободните профсъюзи през 1995 година, а КТ “Подкрепа” още през 1991 година. На 25 февруари 1997 г. КНСБ, КТ “Подкрепа”, БСК и служебното правителство на [[Стефан Софиянски]] подписват Пакт за социален мир.▼