Разлика между версии на „Професионален съюз“

кат
м (премести „Профсъюз“ като „Професионален съюз“)
(кат)
[[Файл:Anti-CPE harangue at the Assemblée Nationale, 2006.jpg|дясно|мини|300п|Протестен митинг в [[Париж]], [[Франция]] през [[март]] [[2006]] година]]
'''ПрофсъюзПрофесионалният съюз''' (съкратенопо-известен отсъс съкращението '''Професионален съюзпрофсъюз''') е доброволно обединение на хора, свързани с общи интереси в дадена професионална сфера - [[обслужване]], [[производство]], [[образование]], [[култура]]. Обединението се създава преди всичко с цел защита на правата на работниците и служителите, а също така и да представлява техните интереси. Тези съюзи възникват през [[XIX век]] и тяхна родина е [[Англия]]. Оттам те получават широко международно разпространение. В началото на [[XX век]] започват да се създават международни обединения на профсъюзите.
 
Тези съюзи възникват през [[XIX век]] и тяхна родина е [[Англия]]. Оттам те получават широко международно разпространение. В началото на [[XX век]] започват да се създават международни обединения на профсъюзите.
 
== Профсъюзното движение в България ==
 
=== Периодът 1891 – 1904 г. ===
Социализмът и профсъюзите вървят ръка за ръка. Създадената през 1891 г. [[Българска социалдемократическа партия]] от [[Димитър Благоев]] и съратници, оказва силно влияние върху синдикалното движение в България. През този период е създаден Централен работнически печатарски синдикат в София, който представлява първата профсъюзна организация на класова основа. Синдикатът
[[Димитър Благоев]] и съратници, оказва силно влияние върху синдикалното движение в България. През този период е създаден Централен работнически печатарски синдикат в София, който представлява първата профсъюзна организация на класова основа. Синдикатът
организира 10 [[стачка|стачки]] в софийските печатници. Икономическата криза и [[безработица]]та в края на XIX и началото на XX век достигат големи размери. По това време възникват Общ работнически синдикален съюз (ОРСС), свързан с тесните социалисти и Свободен общ работнически синдикален съюз (СвОРСС), свързан с широките социалисти.
 
=== Превръщането на профсъюзите в обществена сила ===
На 21 и 22 юли 1904 г. се състоява учредителния конгрес на ОРСС в [[Пловдив]], който приема Устав с основен принцип [[демократически централизъм]]. От своя страна широките социалисти определят своята профсъюзна дейност на основата на [[неутралитет]]а, независимо от [[политика]]та и [[религия]]та. През 1905 година печатарските работници стачкуват в продължение на 53 дни, което води до подписването на първия колективен трудов договор. Едни от завоеванията на профсъюзите по това време са: намаляване на работния ден и увеличаване на заплатите, ограничаване на детския и женския труд и подобряване охраната на труда.
увеличаване на заплатите, ограничаване на детския и женския труд и подобряване охраната на труда.
 
През юли 1909 г. избухва стачката в Кибритената фабрика на гара [[Костенец]]. Това е най-продължителната стачка (133 дни) в историята на българското работническо движение за това време. Стачката е смазана с полицейско насилие. След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] в [[Русия]] през 1917 г. БРСДП (т.с.) става [[Българска комунистическа партия]] (т.с.) и организира протестни акции, демонстрации и стачки. След деветоюнския преврат от 1923 г., когато БКП (т.с.) взема решение за подготовка на въоръжено въстание, ОРСС излиза с Декларация за преустановяване на всякакви връзки с партията и решава да обедини профсъюзното движение в единен народен фронт. През април 1924 г. [[Народно събрание|Народното събрание]] приема [[Закона за защита на държавата|Закона за защита на държавата]], който забранява всички организации, идейно свързани с БКП (т.с.), в това число и ОРСС. Това довежда до обединяване на работническите профсъюзи в [[Независими работнически професионални съюзи]] (НРПС). През юни 1931 г. избухва стачката на текстилните работници, при потушаването на която има убити и ранени, което предизвиква масови митинги и демонстрации
През юли 1909 г. избухва стачката в Кибритената фабрика на гара [[Костенец]]. Това е най-продължителната стачка (133 дни) в историята на
българското работническо движение за това време. Стачката е смазана с полицейско насилие. След [[Октомврийска революция|Октомврийската революция]] в [[Русия]] през 1917 г. БРСДП (т.с.) става [[Българска комунистическа партия]] (т.с.) и организира протестни акции, демонстрации и стачки. След деветоюнския преврат от 1923 г., когато БКП (т.с.) взема решение за подготовка на въоръжено въстание, ОРСС излиза с Декларация за преустановяване на всякакви връзки с партията и решава да обедини профсъюзното движение в единен народен фронт. През април 1924 г. [[Народно събрание|Народното събрание]] приема [[Закона за защита на държавата|Закона за защита на държавата]], който забранява всички организации, идейно свързани с БКП (т.с.), в това число и ОРСС. Това довежда до обединяване на работническите профсъюзи в [[Независими работнически професионални съюзи]] (НРПС). През юни 1931 г. избухва стачката на текстилните работници, при потушаването на която има убити и ранени, което предизвиква масови митинги и демонстрации
 
=== Казионни синдикати ===
 
=== Социалистически профсъюзи ===
На [[9 септември 1944]] г. [[Отечественият фронт]] завзема властта и утвърждава така наречената народно-демократическа власт в България и се създават новите социалистически профсъюзи. Още на 16 септември същата година е взето решение да се създаде Общ работнически професионален съюз (ОРПС), чиято главна задача е защитата на материалните и духовни интереси на всички работници. До колективизацията през 1947 година единственият механизъм, който регулира взаимоотношенията между работниците и работодателите са колективните трудови договори. След [[национализация]]та на частната собственост, ликвидиране на останалите партии и опозицията, профсъюзите в България се превръщат в междинно звено между партията и трудещите се и оперират на принципа на демократическия централизъм и признават ръководната роля на партията. През 1948 година 90% от работниците членуват в профсъюзите. Основните фигури на всяко предприятие стават директорът, партийният секретар и председателят на профкомитета. На третия конгрес на профсъюзите през 1951 г. Централният съвет на ОРПС се преименува в Централен съвет на профсъюзите (ЦСПС). Приет е [[Кодекс на труда]]. В периода 1962 – 1989 г. ролята на профсъюзите почти напълно се обезличава. Те са подчинени на решенията на партийните конкреси и се превръщат в мълчалив сателит и изпълнител на волята на партията. Създава се Движение за комунистически труд и рационализаторското движение. Мястото и ролята на профсъюзите е определена като комунистическо възпитание на трудещите се.
На [[9 септември]] [[1944]] г. [[Отечествен фронт|Отечественият фронт]] завзема властта и утвърждава така наречената народно-демократическа
власт в България и се създават новите социалистически профсъюзи. Още на 16 септември същата година е взето решение да се създаде Общ работнически професионален съюз (ОРПС), чиято главна задача е защитата на материалните и духовни интереси на всички работници. До колективизацията през 1947 година единственият механизъм, който регулира взаимоотношенията между работниците и работодателите са колективните трудови договори. След [[национализация]]та на частната собственост, ликвидиране на останалите партии и опозицията, профсъюзите в България се превръщат в междинно звено между партията и трудещите се и оперират на принципа на демократическия централизъм и признават ръководната роля на партията. През 1948 година 90% от работниците членуват в профсъюзите. Основните фигури на всяко предприятие стават директорът, партийният секретар и председателят на профкомитета. На третия конгрес на профсъюзите през 1951 г. Централният съвет на ОРПС се преименува в Централен съвет на профсъюзите (ЦСПС). Приет е [[Кодекс на труда]]. В периода 1962 – 1989 г. ролята на профсъюзите почти напълно се обезличава. Те са подчинени на решенията на партийните конкреси и се превръщат в мълчалив сателит и изпълнител на волята на партията. Създава се Движение за комунистически труд и рационализаторското движение. Мястото и ролята на профсъюзите е определена като комунистическо възпитание на трудещите се.
 
През 1987 година за пръв път в историята на профсъюзите при социализма новият Устав дава определена автономност на профсъюзната организация, за първи път тя може самостоятелно да взима решения за задачите си, формите и средствата за работа. По това време 98% от хората членуват в профсъюз и се предлага членството да е на доброволна основа.
 
=== Съвременните профсъюзи ===
На 6 март 1990 г. е подписано първото общо споразумение между КНСБ и “Подкрепа”, а на 20 април 1992 г. КНСБ и КТ “Подкрепа” излизат с общия Меморандум за социалната защита на доходите. Макар че това са двете главни синдикални движения, в първите години на демокрацията се създават множество други структури като Народен профсъюз “Единство”, Национален профсъюз “Бизнес”, Асоциация на демократичните профсъюзи, Национален профсъюз и други. През април 1993 г. синдикалните федерации на КНСБ и КТ “Подкрепа” организират първиясъвместен протестен митинг-шествие с разнообразни искания, засягащи приватизацията и фалита. През 1995 г. КНСБ и КТ “Подкрепа” са приети за членове на Европейската конфедерация на профсъюзите. КНСБ става член на Международната конфедерация на свободните профсъюзи през 1995 година, а КТ “Подкрепа” още през 1991 година. На 25 февруари 1997 г. КНСБ, КТ “Подкрепа”, БСК и служебното правителство на [[Стефан Софиянски]] подписват Пакт за социален мир.
На 6 март 1990 г. е подписано първото общо споразумение между КНСБ и “Подкрепа”, а на 20 април 1992 г. КНСБ и КТ “Подкрепа” излизат с общ
Меморандум за социалната защита на доходите. Макар че това са двете главни синдикални движения, в първите години на демокрацията се създават множество други структури като Народен профсъюз “Единство”, Национален профсъюз “Бизнес”, Асоциация на демократичните профсъюзи, Национален профсъюз и други. През април 1993 г. синдикалните федерации на КНСБ и КТ “Подкрепа” организират първиясъвместен протестен митинг-шествие с разнообразни искания, засягащи приватизацията и фалита. През 1995 г. КНСБ и КТ “Подкрепа” са приети за членове на Европейската конфедерация на профсъюзите. КНСБ става член на Международната конфедерация на свободните профсъюзи през 1995 година, а КТ “Подкрепа” още през 1991 година.
На 25 февруари 1997 г. КНСБ, КТ “Подкрепа”, БСК и служебното правителство на [[Стефан Софиянски]] подписват Пакт за социален мир.
 
За национално представителни са признати единствено КНСБ и КТ “Подкрепа”, защото покриват критериите: КНСБ наброява 607 883 членове, а КТ ”Подкрепа” – 154 894. Останалите шест профсъюза имат общо 14 499 членове.
 
[[Категория:Профсъюзно движение в България| ]]
[[Категория:Професионални организации| ]]
 
[[ar:اتحاد نقابة العمال]]