Михай Витязул: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м мънички
Ред 11:
'''Михай Витязул''' (Михаил Смелия) (* [[1558]]; † [[9 август]] [[1601]]) е бил княз на [[Влашко]] ([[1593]] - [[1601]]), [[Трансилвания]] ([[1599]] - [[1600]]) и [[Княжество Молдова]] ([[1600]]). През [[19 век]] румънците го обявяват за национален герой, защото за първи път обединил под властта си трите княжества, смятани от националния румънски канон за румънски.
[[Картинка:Stema Mihai Viteazul.jpg|thumb|left|100px|Герб на Михай Витязул]]
През [[1588]] г. той става ''[[Бан (титла)|бан]]'' на [[Окръг Мехединци|Мехединци]], а малко по-късно през същата година и ''столник'' (комисар) в двора на [[Михня Турчитул]]. През [[1593]] г. получава титлата бан на [[Крайова]]. По това време Влашко се управлява от [[Александру чел Ръу]] (Александър Злия). През септември [[1593]] г. с подкрепата на [[Османска империя|Османската империя]] става [[войвода]] на Влашко и поема длъжността на [[11 октомври]].
 
През [[1594]] г. за кратко се включва в Антиосманската лига, водеща война с турците ([[1593]] [[1606]]) заедно със [[Сигизмунд Батори]] от Трансилвания и [[Арон Вода]] войвода на Молдова. През есента на [[1595]] г. започва походът му срещу османците и за кратко време той успява да овладее няколко малки крепости близо до [[Дунав]]а, сред които [[Гюргево]], крепостта Флочи, [[Хършова]] и [[Силистра]].
 
През [[1595]] г. сключва в [[Алба Юлия]] (тогава Вайсенбург, нем.: “Weissenburg”„Weissenburg“) договор със Сигизмунд Батори, в който потвърждава традиционната от [[Средновековие]]то формална васална зависимост на Влашко от [[Унгария]], в замяна на военна подкрепа.
 
На [[13 август]] [[1595]] г. води битка с великия везир [[Синан паша]] при [[Кълугърени]], близо до р. [[Няжлов]], която завършва без окончателен резултат. Втората битка през октомври същата година е успешна благодарение на подкрепата на княз Сигизмунд Батори. Войската на Михай е многонационална сръбски, косовски, немски и унгарски войници съставляват ядрото ѝ. Представата за национална румънска съпротива срещу турците е от по-нови дни и е от областта на националните [[мит]]ове. Продължителните войни обезлюдяват Влашко. През [[1596]] г. Михай извършва нападения над османски области и градове южно от Дунав, сред които [[Видин]], [[Плевен]], [[Никопол]] и [[Бабадаг]].
 
На [[18 октомври]] [[1599]] г., близо до Херманщат (днес [[Сибиу]]) Михай постига с подкрепата на [[Хабсбурги]]те [[Битка при Шелимбър|важна победа]] над [[кардинал]] [[Андраш Батори]], който през [[1599]] г. за кратко е завзел властта в Трансилвания. В княжеската столица [[Алба Юлия|Вайсенбург]] той получава ключа на града от католическия епископ Напраги.
 
Обединяването на Трансилвания и Влашко не е планирано, не е преследвано и не е било цел на елита на Влахия или на [[православие|православното]] [[румънски език|румънскоговоращо]] население в Трансилвания, което по това време съставлява около 30-35% от населението на региона. Михай също така не приема титлата “Княз„Княз на Трансилвания”Трансилвания“, а управлява ([[1599]] - септември [[1600]] г.) като губернатор на [[кайзер]]а и унгарски крал [[Рудолф II]]. Самият Михай не е проявявал друг интерес към Трансилвания. Обединяването на Трансилвания и Влашко не съответствало на мисленето по това време.
 
През май [[1600]] г. влашки войски, командвани от Михай завладяват Молдова и изгонват молдовския войвода Йеремия Мовила. Унгарецът Мозеш Шекели и синът на Михай управляват Молдова като войводи няколко месеца (май-септември 1600 г.). Зависимата от субсидиите на кайзера армия на Михай се оттегля от Молдова през есента на 1600 г., когато полската армия на Великия хетман Ян Замиоски и неговите влашки и молдовски претенденти завладяват Молдова и Влашко.
Ред 27:
През [[1601]] г. останалият без власт и територии Михай се признава за васал на Рудолф II. и е изпратен на нова военна кампания зад Карпатите. На [[3 август]] 1601 г. побеждава при Горозло войската на княз Сигизмунд Батори. Няколко дена по-късно в [[Турда]] той е убит по заповед на хабсбургския пълководец Георг Баста, който виждал в Михай силен политически конкурент.
 
'''''== Литература''''' ==
 
* К.Велики "Походите„Походите на Михаил Витязул на юг от Дунав"Дунав“ - сп. "Исторически„Исторически преглед"преглед“, бр.1, 1973 г.
'''''Литература'''''
 
К.Велики "Походите на Михаил Витязул на юг от Дунав" - сп. "Исторически преглед", бр.1, 1973 г.
 
[[Категория:Национални герои]]