Милешева: Разлика между версии

Изграден е в [[период]]а [[1234]]-[[1236]] като [[задужбина]] на [[крал]] [[Стефан Владислав]] - зет на [[цар]] [[Иван Асен II]].

За разлика от предходните и последващи задужбини на [[Неманичи]]те, Милешево прави впечатление с [[география|географско]]то си местоположение -&nbsp;— манастира е изграден вън и на [[запад]] от [[Рашка]] - към центъра на [[средновековни сръбски земи|средновековните сръбски земи]] и в непосредствена близост до вероятната локализация на първото сръбско средище - [[Достиника]]. Местоположението на Милешево не е избрано случайно, тъй като с изграждането му вероятно се е целяло разпостранението на [[православие]]то да обхване изцяло [[сръбски земи|сръбските земи]] /това което и днес не е [[факт]]/, като църковния сръбски център се пренесе вън от Рашка, която е бивша българска [[територия]] предоставена на [[Деса]] като подарък от [[Мануил I Комнин]] (виж [[Дендра]]). <ref>{{cite book |last= Коледаров |first= Петър |authorlink= Петър Коледаров |title= Политическа география на средновековната българска държава |year= 1979/1989 |publisher= [[БАН]], [[София]] }}</ref>

Милешевският манастир е най-важния ''сръбски църковно-културен [[култ]]ов център''. Това обстоятелство е обусловено от няколко причини.

През [[1377]] година в манастирската [[църква (сграда)|църква]] е [[корона (украшение)|корона]]сян за сръбски [[крал]] [[Босна|босненския]] [[Бан (титла)|бан]] [[Твърдко I]]. Под [[егида]]та на Твърдко I се формира антиосманската коалиция и участват в боя [[християни|християнски]]те сили в [[Косовска битка|Косовската битка]].

Милешево добива световна слава с [[фреска]]та [[Белият ангел]] - [[уникат|уникален]] [[шедьовър]] на [[Палеологов ренесанс|Палеологовия ренесанс]]. В манастирската черква са [[зограф]]исани [[портрет]]ите на първите Неманичи -&nbsp;— роднини на [[ктитор]]а [[Стефан Владислав]] /[[Стефан Неманя]], [[Стефан Първовенчани]], Растко Неманич и [[Стефан Радослав]]/, както и изображение на кралския сват Иван Асен II, за което сръбските [[учен]]и и [[историк|историци]] твърдят че е на [[Йоан Ватаци]], т.к. от запазената част от надписа се чете само първото име ''Йоан''.

Image: Mil 4.JPG| Камбанарията