Разлика между версии на „Никола Алтоманович“

м
мънички
м (мънички)
| описание =властел в [[Западна Сърбия]] и [[Требине]]
| наставка =
| роден-дата = [[1348]]
| роден-място = [[Хум]]
| починал-дата = [[1373]] или след [[1395]]
 
== Биография ==
Владенията на Никола Алтоманович при най-голямото им разширение се простират от [[Рудник (планина)|Рудник]] до [[Адриатика]]. Първоначално Никола превзема крепостта [[Рудник (крепост)|Рудник]] и през [[1366]]/[[1367|67]] постепенно успява да отвоюва бащиното владение [[Хум]] от стринка си и синовете ѝ, негови братовчеди. През следващата година окончателно овладява [[територия|териториите]] около планината Рудник в [[Шумадия]], [[Подриние]]то, [[Полимие]]то, днешна [[Източна Херцеговина]] с главен [[град]] [[Требине]], [[Конавле]] и [[Драчевица]] в [[Черна гора]].
 
В края на [[1368]] година възниква сериозно напрежение между Никола и Дубровнишката република, която се опитва да организира коалиция срещу Никола Алтоманович между [[Твърдко I]] и [[Кралство Унгария|унгарския]] [[Бан (титла)|бан]] на [[Хърватско]] и [[Далмация]].
 
На следващата година Никола се съюзява с [[Лазар Храбелянович]] и първия си братовчед [[Вълкашин Бранков]] в т.нар. от сръбските историографи ''Рашка коалиция'' срещу крал [[Вълкашин Мърнявчевич]], но е принуден да признае върховенството и кралската власт на [[Мърнявчеви]].
 
През [[1370]] получава финансова помощ от Унгария посредством [[Мачва|мачванския]] бан [[Никола Горянски]], за да предприеме военни действия срещу Босна и бан Твърдко I, който отказва да признае върховенството на [[корона (украшение)|короната]] на [[Корона на Свети Стефан|Свети Стефан]]. В тази връзка сключва съюз с [[Котор]] срещу Дубровник, който е съперник на [[Балшичи]].
Дубровнишката република се обръща за помощ към [[Крал на Унгария|унгарския крал]] [[Лайош I]] и мачванския бан, но не среща подкрепа, поради което встъпва в преговори с Мърнявчевичи, които се стремят към възстановяване на [[Стефан Душан|Душан]]овата власт, и към [[Балшичи]], които са съперници на Никола Алтоманович. През лятото на [[1371]] година крал Вълкашин Мърнявчевич подига военни части от [[Скопие]], [[Призрен]] и [[Шкодра]] през владенията на Балшичи в [[Зета (държава)|Зета]] към позициите на Никола Алтоманович срещу Дубровник, но по време на похода го застига призива на брат му [[деспот]] [[Углеша Мърнявчевич]] за помощ срещу турците, на който той откликва, и в крайна сметка се стига до поражението край [[Марица]] в [[Чирменска битка|Чирменската битка]].
 
Поражението край Марица последвано от смъртта на цар Стефан Урош на [[4 декември]] [[1371]] година отключват борбата за власт и територии между т.нар. ''Рашки властели''. Никола кани Лазар Храбелянович през [[1372]] година на лична среща с цел да изгладят недоразуменията помежду си. Същевременно чрез свои хора той подготвя покушение срещу Лазар, което по една случайност не успява, и последния е спасен от сигурна гибел от своя [[паж]]. Независимо от неуспеха, Никола Алтоманович разширява властта и позиците си следствие от обстоятелството, че дубровчани започват да плащат годишния данък предназначен за [[Неманичи]]те на него.
 
Съществуват исторически податки, които навеждат на мисълта, че през [[1373]] година се водят преговори между [[Венецианска република|Венецианската република]], Балшичи и Никола за съвместна акция срещу адриатическите градове-републики, които номинално са под властта на Унгария. Според договорките, Венеция получава Дубровник, Балшичи - [[Будин]] и [[Драч]], а Никола Алтоманович - [[Стон]] и [[Пелешац]]. Съюзът, и перспективата да загуби [[Далмация]], разтревожват унгарският крал и вероятно с негово съдействие се стига до коалиция срещу Никола Алтоманович между Твърдко I, Никола Горянски и Лазар Храбелянович. През септември 1373 година владенията на Никола Алтоманович са нападнати от три страни - от запад, север и изток, следствие от което той се укрепва и отбранява в [[Стари град (Ужице)|Ужичката крепост]], където през ноември се предава на Лазар. Никола Алтоманович е ослепен и според легендата умира [[1374]] година в манастир във владенията на Балшичи. По други сведения смъртта му се датира след [[1395]] година, тъй като ослепен той не представлява [[политика|политическа]] опасност и доживява края на дните си непритесняван от бившите си противници.
 
Владенията на Никола Алтоманович са поделени между Твърдко I (Подриние, Полимие, Требине и Конавле), Лазар Храбелянович (Рудник) и Вълкашин Бранков ([[Косово]]) и Балшичи ([[Призрен]]).