Превземане на Белград (1521): Разлика между версии

| резултат = превземане на Белградската крепост

| сила1 = от 30 до 100 хиляди еничари <br> топове

'''Превземането''', предшествано от [[обсада]], на [[Белградска крепост|Белград]] от [[Османска империя|османци]]те става на [[28 август]] [[1521]] година.

Османската обсада на Белград през [[лято]]то на 1521 година е третият опит, след [[1440]] и [[1456]], за превземане на [[стратегия|стратегическа]]та Белградска крепост, която отваря пътя на османците към [[Централна Европа]] през [[Панонска низина|Панонската низина]]. За разлика от предходните два неуспешни опита, сега Османската империя е значително по-добре подготвена за [[атака]]таатаката на [[крепост]]такрепостта, а номинално владеещите укреплението унгарци са неподготвени да я защитават, като вътрешнополитическото положение на [[Кралство Унгария|кралството]] е нестабилно, а маджарската [[държава]] разкъсвана от противоречия. За разлика от предходните два опита за завояване на крепостта, този път османците я обграждат отвсякъде с цел прекъсване продоволствието и комуникациите на защитниците и&#768;. За изпълнение на стратегическата османска цел предходно е завоюван [[Срем]].

Номинално преди предприемане на похода срещу Белград, Сюлейман Великолепни изпраща [[дипломат]]ическа мисия в [[Буда]] с цел Унгарското кралство да препотвърди примирието сключено между [[страна|страни]]тестраните от баща му [[Селим I]] през [[1519]] година. Унгарците се отнасят лошо с османските пратеници, като дори ги оковават, което послужва като [[casus belli]] на Сюлейман I.

Непосредствено преди началото на обсадата крепостта разполага с [[гарнизон]] с численост под 1000 души. Крепостната стена и [[Фортификация|фортификационните съоръжения]] са занемарени, като на унгарските [[наемник|наемни]] гарнизонни войници не се изплащат редовно заплатите. Голяма част от [[топ]]овете на крепостта са унищожени в [[битка]]табитката на Ян Заполски с османците при [[Авала]] през [[1515]] година.

Докато османската армия е добре екипирана, подготвена и командвана в битката за Белград през 1521 година, защитниците на крепостта за разединени помежду им и в отношенията си спрямо унгарския крал, което нарушава субординацията на защитниците. Въпреки всичко, военните защитници подпомагани активно от [[население]]тонаселението на града и околността, ведно с [[шайкаши]]те водени от техния капитан [[Петър Овчаря]], удържат крепостта.

През [[май]] 1521 османската армия напуска [[Истанбул]] и се насочва към Белград по суша по [[Виа Милитарис]], и по [[море]] и река по [[Дунав]]а през [[Дунавска делта|Дунавската делта]]. Османската армия е с численост между 100 и 200 хиляди души по някои приемани в [[историография]]та за преувеличени сведения, а според [[Венецианска република|венециански]] източници - 30 000 добре обучени и подготвени за бой [[еничар]]и. При похода си към Белград османската армия става жертва на [[епидемия|епидемия]].

Нападението срещу Белград е стиковано с военните действия от страна на Кримското ханство срещу Полша. Османската армия се придвижва по Виа Милитарис от [[Ниш]] през [[Крушевац]] към [[Мачва]], където превзема [[Шабац]]. На [[10 юли]] 1521 година унгарските власти разбират за падането на Шабачката крепост, която след превземането и&#768; е подсилена и устроена с османски гарнизон. След падането на Шабац, Сюлейман I изтласква останалите немногобройни унгарски военни части от [[Срем]] и заповядва изграждането на [[понтонен мост]] над река [[Сава (река)|Сава]] срещу Белград от страната на [[Земун]]. За целта по изграждане на плътен обръч от всички страни около Белградската крепост, османците превземат Земун. През втората половина на [[юли]] 1521 година османците отпочват [[артилерия|артилерийски]] обстрел на укрепената Белградска крепост. Целта е разрушаване на крепостните стени и кулите на крепостта, като в отговор защитниците предприемат контраофанзивно действие -&nbsp;— извършват една атака срещу артилерийските позиции на османците ''(вилазка)'', но то е безрезултатно. На [[29 юли]] османците овладяват и последното унгарско укрепление в Срем - [[Сланкамен]].

[[Хронология]]та на обсадата и превземането на Белградската крепост са известни и подробно описани в дневника на военния поход на ''[[султан]] Сюлейман I''. За разлика от предходните два пъти, при този защитниците на укреплението са стегнати отвсякъде в примка. От сремската страна /откъм река Сава/ крепостната стена е единична, а не двойна както от другите страни. Османската [[бомбардиране|бомбардировка]] на Белградската крепост започва през [[юли]] и продължава с ненамаляващ интензитет до [[август]] 1521. В началото на август крепостните стени започват да се рушат, което дава повод за първата османска атака срещу крепостта на [[2 август]] 1521. Атаката е отблъсната, като цената която заплащат нападателите е висока -&nbsp;— оставят труповете на 500-600 убити на бойното поле. На следващия ден - [[3 август]], османците предприемат нова фронтална атака срещу крепостта в най-слабата точка на защитата в т.нар. ''Долен град''. И тази атака е отблъсната, което принуждава Сюлейман I да промени тактиката и да прегрупира силите си. Султанът заповядва да се стовари войска на т.нар. [[Голям военен остров]] на Дунава срещу крепостта, като същевременно нарежда изграждането на понтонен мост за атака на укреплението от най-слабо защитената му страна -&nbsp;— откъм ''[[Дунав]]ския [[остров]]''. Подготовката за окончателния щурм на крепостта започва на [[7 август]], а на [[8 август]] османците успяват да проникнат във вътрешността на крепостта, въпреки храбростта на защитниците и&#768;, които са малобройни и не могат да покрият огромния периметър на крепостната стена. В крайна сметка еничарите овладяват Долния град, след което вкарват в току-що превзетия ''Долен град'' артилерия за обстрел на [[цитадела]]та. Подложена на жесток артилерийски обстрел, вътрешността на крепостта се подпалва, а защитниците и&#768; са ангажирани в гасене на [[пожар]]и.

След предаването на крепостта, унгарският крал обвинява командващите защитата ''[[Бан (титла)|бан]] Франьо Хадервария'' и ''Щефан Шульока'' в издайничество. От своя страна ''Франьо Хадервария'' хвърля вината за падането на Белградската крепост върху ''Михаил Мору''. Унгарските власти държат в тайна падането на крепостта в ръцете на османците, а на командващите отбраната и&#768; белградски банове ''Франьо Хадервария'' и ''Валентин Терек'' е наложено сурово [[наказание]] - [[конфискация]] на цялото [[имущество]].

Относно точния ден и дата на предаване на Белградската крепост на османците има разминаване между унгарските и османските източници. Унгарските сочат датата 28 август 1521, а османските - [[29 август]] с.г. В действителност предаването на крепостта трае два дни -&nbsp;— на първия ден е подписан протокола за предаване на крепостта, а на втория в нея влизат първо еничарите, а след тях на [[30 август]] и султан Сюлейман I. По някои сведения част от оттеглящите се през Дунава унгарски защитници на крепостта са избити при последвали самоволни действия от страна на османски командири и войници. На българските защитници на крепостта е възбранено заселването и оставането им в нея, поради което султан Сюлейман Великолепни нарежда на [[9 септември]] 1521 година изселването им от, и заедно с, войската към Цариград. След откупуване от [[Цариградска патриаршия|Цариградския патриарх]] на пленените християнски светини от султана, на българите е разрешено да вземат със себе си [[християни|християнски]]те [[реликва|реликви]] от [[Белград]] - [[мощи]]те на [[Света Петка Българска]] и на императрица [[Теофания|Теофано]], както и [[икона]]та на [[Света Богородица (икона)|Света Богородица]], и на [[10 септември]] с.г. започва преселението им. Няма точни сведения за броя на депортираните българи, но във всички случаи те не са били малко. Една порта на Теодосиевата стена в [[Константинопол]] е наречена по тяхно име Белградска, както и една градска капия станала известна като Белградска. Тъй като българите били прочути [[дюлгер]]и в Османската империя, една цариградска легенда говори, че султан Сюлейман Великолепни посредством [[Синан]], използвал белградчани за изправата на занемарената столична водоснабдителна мрежа за питейна вода по подобие тази на превзетия Белград.

С превземането на [[стратегия|стратегическата]] Белградска крепост, пред османците се отваря пътя за завоюване на Централна Европа. На следващата година след превземането на крепостта - [[1522]] <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>, българското население е окончателно изселено и от околността на Белград, с което се слага началото на подготовката за завоюване от османците на [[Кралство Унгария|Унгарското кралство]]. След [[битка при Мохач|битката при Мохач]] след 4 години -&nbsp;— през [[1526]] година, кралството [[de jure]] престава да съществува, [[Обсада на Виена|Виена е обсадена]] през [[1529]] година, а османската агресия към ''сърцето на [[Европа]]'' е възпряна чак след [[век]] и половина -&nbsp;— през [[1683]] с победата в [[битка при Виена|битката при Виена]].

Превземането на Белградската крепост бележи [[символ]]ичнотосимволичното начало на [[период]]апериода на разцвет и най-голямо [[територия|териториално]] разширение на Османската империя - [[16 век|16]] - [[17 век]]. Първата християнска победа срещу османлиите след превземането на стратегическата крепост е чак след половин век -&nbsp;— в [[битка при Лепанто|битката при Лепанто]], която е последвана от поредната [[Австро-турска война (1592-1606)|Австро-турска война]] и [[Първо търновско въстание|Първото търновско въстание]], като първи организиран български ''[[акт]] на съпротива'' срещу [[османско робство|османското робство]], след окончателното завоюване на българските земи с превземането на Белград. Интересна подробност е, че турския [[Калемегдан]] е отвоюван от [[Втора българска легия|Втората българска легия]], който символичен акт бележи [[възраждане]]то на българската бойна слава в похода за [[освобождението]] на [[България]], извоювано най-вече с героизма на бранителите в [[Шипченска битка|Шипченската битка]].