Акумулатор: Разлика между версии

Зареждането на акумулатора се извършва, като се включи към едноименните полюси на източник на [[постоянен ток]]. Максималният ток се посочва от производителя. Не трябва да се превишава тази най — висока стойност, понеже химичният обмен се извършва само по повърхността на [[електрод]]а. Колкото по-малка е стойността на тока, толкова по-пълно настъпва този обмен. В резултат на зареждането, концентрацията на сярната киселина непрекъснато расте. Указание, че процесът е завършил е достигането на една постоянна относителна плътност на [[електролит]], а също така се наблюдава т.нар. „кипене на акумулатора“ т.е. започва интензивно отделяне на [[водород]] и [[кислород]] на [[електрод]]ите.

 

=== Желязо-никелови акумулатори ===

От алкалните най-разпространени в практиката са желязо-никеловите акумулатори. Те се състоят от два перфорирани електрода от [[никел]]ирана [[стомана]], в които е поставена активна маса. На отрицателния електрод активната маса е от високодиспергиран железен прах с [[живачен оксид]], а на положителния електрод – от [[никелов хидроксид]] с [[графит]]. Електролитът е 30% [[калиева основа]]. Предимствата на желязо–никеловите акумулатори се състоят в тяхната по–малка маса, по–дълъг експлоатационен период и по–голяма устойчивост при удар, температурна промяна и краткотрайно претоварване. Недостатъците са невисокото им ''ЕДН'' и нисък ''КПД''.