Никос Казандзакис: Разлика между версии

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари през 18851883 в [[Ираклион]], [[Крит]], днешна Гърция, тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Той е един от най-талантливите гръцки писатели. Автор е на [[есе]]та, [[новела|новели]], [[поема|поеми]], [[трагедия|трагедии]], [[пътеводител]]и и преводи на класически произведения като „Божествена комедия“ на [[Данте]] и „Фауст“ на [[Гьоте]]. Както своя герой [[Одисей]], Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция — изключение правят годините на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между бога и човека. През 1957 Казандзакис не спечелва [[Нобелова награда]] заради един единствен глас — печели я френският писател [[Албер Камю]].

Преди Втората световна война Казандзакис се установява на о.[[Егина]], а през 1948 г. се премества на [[Антиби]]те, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947–1948 работи за [[ЮНЕСКО]]. Умира от [[левкемия]] на 2726 септемвриоктомври 1957 във [[Фрайбург]], [[Германия]]. Тялото му е транспортирано по земя от Фрайбург до Атина, а след това по въздух от Атина до Ираклион, където е погребано в катедралата „Св. Мина“. На гроба на писателя стои голям дървен кръст със следната епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо. Аз съм свободен“