'''Бунтовете в българската армия през май — юли 1913 г.''' са предизвикани от отказа на главното командване да разпусне войниците в края на [[Балканска война|Първата балканска война]]. Бунтовете обхващат по различно време и с различна интензивност 28 полка (повече от половината от армейските съединения) при дислоцирането им по границите и демаркационните линии със [[Сърбия]] и [[Гърция]]. Активните участници са най-малко 13 000. Най-големи са броженията на 25-28 май в [[Тридесет и трети пехотен свищовски полк|33-ти]] и [[Тридесет и четвърти пехотен троянски полк|34-ти пехотен полк]], които са прехвърлени на гара [[Бойчиновци]] от [[Битка при Чаталджа (1912)|Чаталджанската позиция]], също и на 65-ти и 66-ти полк, които се разбунтуват по същото време в [[Белоградчик]], и на [[Двадесет и втори пехотен тракийски полк|22-ри пехотен полк]] на 1 юни на позицията между [[Дойран]] и [[Струмица]]. Войниците отказват да изпълняват заповеди за преместване на бойните части, заявяват открито, че не искат да воюват със сърбите и на места арестуват офицерите си. От Струмишко е направен опит за поход към [[София]], но без успех.<ref name="encbul-1-732">''Енциклопедия „България“.'' Том 1. Издателство на БАН, София 1978, стр. 731-732</ref><ref>Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. ''История на българите 1878-1944 в документи''. Том II. Издателство Просвета, София 1996, стр. 197-200</ref>
Бунтовете продължават и след избухването на [[Междусъюзническата война|Междусъюзническа война]]. Те засягат 1-ва армия, действаща в края на юни в района на [[Княжевац]]. Заради разбунтуване на войниците тогава е разформирована 9-та пехотна дивизия.<ref>''Енциклопедия „България“.'' Том 4. Издателство на БАН, София 1984, стр. 181</ref> Впоследствие сърбите навлизат в Северозападна България и обсаждат [[Видин]].
