Поръчител: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахната редакция 3135566 на 83.228.57.31 (б.) http://www.obshtestvo.net/content/view/289/12/ или другаде
Ред 1:
{{микромъниче|19:24, 23 март 2010 (UTC)}}
Страна по договор за поръчителство, която поема задължение пред кредитора да отговаря напълно или частично за изпълнението на задълженията на длъжника. При неизпълнение на задълженията от страна на длъжника, поръчителят носи солидарна с него отговорност пред кредитора.
 
Българското законодателство определя правната дефиниция на договора за поръчителство в Закона за задълженията и договорите. С този
договор поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице (най – често банка), да отговаря за изпълнението на неговото задължение. Договорът за поръчителство има допълнителен (акцесорен) характер и неговата действителност е обусловена от съществуването на главен (основен)договор между кредитора и длъжника. Това е едностранен договор, в който само поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на чужд дълг, а кредиторът с нищо не се задължава към поръчителя.
 
Страни по договора за поръчителство са поръчителят и кредитора, третото лице, чието задължение се обезпечава (длъжникът) не е страна по него. Той следва да бъде сключен в писмена форма, неспазването на това изискване на закона води до нищожност на договора. Договор за поръчителство може да се сключи и без знанието и съгласието на главния длъжник.
 
Най – важният аспект на договора е отговорността на поръчителя, той поема задължение по отношение на кредитора да изпълни главния дълг, в случай, че това не бъде изпълнено от длъжника. По принцип поръчителят дължи същото, за каквото се е задължил и длъжника, но е възможно при специфични задължения (например изработване на произведение на изкуството), когато поръчителят очевидно не може да издължи същото, той обикновено се задължава за определена парична сума.
 
Обемът на отговорността на поръчителя зависи от волята на страните по договора. Поръчителството може да бъде неограничено, когато страните са уговорили, че поръчителят отговаря за изпълнение на всички задължения на длъжника по основния договор, включително и за всички последици от неизпълнението: лихви, неустойки, съдебни разноски и разноски по принудителното изпълнение, но законът дава възможност и да се ограничи отговорността на поръчителя, като се поеме поръчителство само за част от задълженията или до определен размер на задължението, както и при по-леки условия – например поръчителят да не отговаря за неустойките и разноските. Задължаването на поръчителя за повече от това, което дължи длъжникът или при по–тежки условия, води до недействителност на договора за горницата, т.е. неговото задължение по силата на закона се намалява до размера на главния дълг.
 
Поръчителят е солидарно отговорен с длъжника, кредиторът може да иска изпълнение от него, без преди това да е търсил такова от длъжника. Тази отговорност може да бъде субсидарна (да се реализира, след като кредиторът е потърсил и не е получил изпълнение от длъжника) само, ако това е изрично уговорено в договора.