Кресненско-Разложко въстание: Разлика между версии

На [[5 октомври]] 1878 година сборен отряд от около 400 въстаници, разделен на чети, под ръководствотообщото командване на [[Стоян Карастоилов]] (Стоян войвода) и [[Адам Калмиков]] атакува турския гарнизон, разположен при кресненските ханове. След 18-часово сражение, турската войска се предава. Пленени са 119 войници и превзема2 Кресненскитеофицери.<ref>Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. ханчета471.</ref> Освободени са селата [[Влахи]], [[Ощава]], [[Ново село (Пирин)|Ново село]]. Въстанието обхваща и местността [[Каршияк|Каршияка]], надясно от река [[Струма]]. Формирано е въстаническо ръководство в състав: атаман [[Адам Калмиков]], началник-щаб Димитър Попгеоргиев и главен войвода Стоян Карастоилов. Освен в [[Кресненско дефиле|Кресненското дефиле]] въстанически действия започват в [[Неврокоп|Неврокопско]], [[Валовища|Демирхисарско]], [[Сяр|Серско]], [[Малешево|Малешевско]] и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от [[Разложка котловина|Разложката котловина]]. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на [[Банско]] и [[Разлог|Мехомия]]. Втори въстанически център в Разложката котловина става село [[Горно Драглище]]. Към него се отправят въстаници от [[Долно Драглище]], [[Добърско]] и [[Годлево]]. Сформираната чета потегля към село [[Баня (Област Благоевград)|Баня]].В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села.