Кресненско-Разложко въстание: Разлика между версии

[[Картинка:Litografia.jpg|мини|250px|дясно|''Разделена България след Берлинския конгрес'' - литография на [[Николай Павлович]].]]

 

Българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на [[Османска империя|Османската империя]]. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като [[Натанаил Охридски]], [[Методий Кусев]], [[Васил Диамандиев]] и други и на комитетите „[[Единство]]“. Започва подготовка за въстание. На [[8 септември]] 1878 година в [[Рилски манастир|Рилския манастир]] се провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, [[Димитър Попгеоргиев]], [[Ильо войвода|Ильо Марков]] и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата.

 

В разгара на въстаническите боеве по инициатива на [[Натанаил Охридски]] и въстаническото ръководство била изпратена една делегация в Учредителното събрание във Велико Търново. Тяхната задача била да изразят горещото желание на всички жители българи от Македония зо обединение с България, но без успех.<ref>В състава на делегацията Влизали Димитър Попгеоргиев Беровски, Димитър Протич от Велес, Никола Диамандиев от Охрид, Коста Хаджиандонов от Щип, Атанас Радев от Кочани и Стоян Костов от Скопие. ''„и да ся стремим за обедининението ни, докле тече в жилите ни българска кръв. За това ся упълномощават горепосочените господа да обърнат вниманието на г-да представители от свободна България върху това нечто и заемат в сериозно внимание това наше неотемлемо желание да употребят всичките си сили да не останем под несносното вече за нас иго."'' На 13 март 1879 г. Натанаил Охридски отправил писма-апел до Учредителното събрание В Търново, в които се настоявало, се земът нужните мерки за достигането на нашето единство според Санстефанския договор".</ref> През април 1879 година една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание около [[Битоля]]. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На [[25 май]] 1879 година Натанаил Охридски разпуска четите и така въстанието е прекратено.

 

== Бележки ==