Хайдутин: Разлика между версии

Най-масовата и постоянна форма в българската антиосманска съпротива е хайдутството. Първото известно сведение за хайдути в нашите земи е от 1454 г. Началото на хайдутството е свързано с разпространеното на Балканите и в целия свят средновековно разбойничество, но и с последните български опити за военно противопоставяне на османците през XIV в. Те са организирани в дружини, които рядко достигат 100 - 200 души. Резултатността на действията им се дължи на тактиката на бързи и неочаквани нападения. Акциите им са насочени срещу османски чиновници, [[Еничарски корпус|еничари]], спахии и други насилници на християните. Те нападат войнишки части, които пренасят „хазната“, градски чаршии, малки военни гарнизони, търговски кервани. Участието в хайдушката дружина е доброволно, но вътре в нея цари военна дисциплина. Подчинението на заповедите на войводата, избран с висшегласие, е задължително. От българската войска хайдутите ватзапазват важен знак - бойното знаме. Тяхната близост със селското население им осигурява прехрана и сигурност. Хайдушките нападения обикновено имат локален характер, но поради тяхната масовост и непрекъснатост резултатите им са с всенародно значение. Те се възприемат като отпор срещу представителите на чуждата власт и внасят антиосмански тенденции в хайдушката борба. Срещу хайдутите местните еничарски отряди организират потери и преследвания. Заловените хайдути се подлагат на публични изтезания и жестока смърт. Изтезанието било толкова тежко, че много от заловените умирали преди да ги изтезават зареди тежките условия на които ги подлагали.