Схизма: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Редакция - почти дословно повторение на текст |
|||
Ред 2:
С названието '''Велика схизма''' се обозначават два големи разкола в католическата църква. Въпреки че изразът е употребяван по-често за '''[[Източно-Западна схизма|Източно-Западната схизма]]''' от [[1054]] г., така се нарича и разцеплението в католическия свят, настъпило през [[1378]] г. Тази схизма е позната още и като Западната или '''Папската схизма'''. Кризата е преодоляна през [[1414]] г., когато се провежда църковен събор в немския град Констанц.
==Началото==
След смъртта на папа [[Григорий XI]], изборите за нов папа в Рим се провели в много напрегната атмосфера. От една страна повечето кардинали били французи и искали да се върнат във [[Франция]], а италианските кардинали и италианския народ искали да се избере за папа италианец и той завинаги да остане в [[Рим]].
На [[8 април]] [[1378]] г., тълпата превзела двора на сградата, където кардиналите заседавали и заплашила със саморазправа, ако не изберат за папа италианец. Под този натиск те избрали [[архиепископ]] Бари, който приел името [[Урбан VI]]. След като напуснали [[Рим]], френските кардинали, към които се присъединили 4 италианци и 1 испанец публикували изявление, с което обявили избора за недействителен и предложили на [[Урбан VI]] да се откаже от папския престол. За папа те избрали [[Климент VII]]. Урбан не се подчинил на призива на кардиналите и създал собствена кардиналска колегия. Така било сложено началото на '''Великата западна схизма''', която продължила 40 години. На страната на [[Урбан VI]] застанали [[Германия]], [[Италия]], [[Полша]], [[Скандинавия]], а поддръжници на [[Климент VII]] били [[Франция]], [[Испания]], [[Португалия]]. Сега се счита, че [[Урбан VI]] е бил законния папа, а [[Климент VII]] и неговите приемници– антипапа.
==Съборът в Пиза==
| |||