Разлика между версии на „Пепелянка“

13 856 байта изтрити ,  преди 9 години
Премахване на цялото съдържание на страницата
(Премахната редакция 3133409 на 212.117.55.201 (б.))
(Премахване на цялото съдържание на страницата)
{{Taxobox
| name = Пепелянка {{таксо бг}}
| image_caption =
| image = ViperaDSCF8246a.JPG
| regnum = Animalia
| regnum-bg = [[Животни]]
| phylum = Chordata
| phylum-bg = [[Хордови]]
| classis = Reptilia
| classis-bg = [[Влечуги]]
| ordo = Squamata
| ordo-bg = [[Люспести]]
| familia = Viperidae
| familia-bg = [[Отровници]]
| genus = Vipera
| genus-bg = [[Усойници]]
| species = V. ammodytes
| species-bg = '''Пепелянка'''
| binomial_authority = [[Карл Линей|Linnaeus]], 1758
| binomial = Vipera ammodytes
| subdivision_ranks = Подвидове
| subdivision =
* ''V. a. ammodytes'' {{таксо бг}}
* ''V. a. meridionalis'' {{таксо бг}}
* ''V. a. montandoni''
* ''V. a. transcaucasiana''
 
}}
 
 
'''Пепелянката''' (''Vipera ammodytes'') е [[вид (биология)|вид]] [[Змии|змия]] от семейство [[Отровници]] (''Viperidae''), разпространена на [[Балкански полуостров|Балканите]] и в част от [[Близък Изток|Близкия Изток]]. Тя се смята за една от опасните европейски змии, заради дългите си зъби (до 13 mm) и сравнително силната [[отрова]].
 
== Описание ==
Пепелянката достига дължина до 50-70&nbsp;cm, изключително рядко над 100&nbsp;cm. Максималната дължина на женските е по-малка, отколкото на мъжките, макар че средният им размер е по-голям.<ref name="Str06">Strugariu A. 2006. [http://www.venomousreptiles.org/articles/268 The European Horn-Nosed Viper]. VenomousReptiles.org.</ref> Максималният размер зависи и от подвида, като северните форми са по-едри от южните.<ref name="Mal03">Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.</ref>
 
[[Глава]]та е с триъгълна форма и е покрита с малки неравномерно разположени люспи. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък („рогче“), по което много лесно се разпознава. То се състои от 9-17 люспи, подредени в 2, рядко 3 или 4, напречни реда.<ref name="Mal03"/> Рогчето достига дължина около 5&nbsp;mm и е меко и гъвкаво. При южните подвидове то стои изправено, докато при ''V. a. ammodytes'' е наклонено напред.<ref name="Str79">Street D. 1979. The Reptiles of Northern and Central Europe. London: B.T. Batsford Ltd. 268 pp. ISBN 0-7134-1374-3.</ref> Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки. [[Опашка]]та е много къса и завършва рязко.
 
На цвят е бежово- до светлокафява („пепелява“, откъдето идва името и&#768;) с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. [[Език (биология)|Езикът]] обикновено е черен, а [[ирис (анатомия)|ирисът]] - със златист или медночервеникав цвят. Мъжките имат специфично петно или V-образен белег в задната част на главата, което често се свързва с ивицата на гърба. Женските са с подобен цвят, но с по-слабо контрастни шарки, като обикновено при тях липсва V-образният белег.<ref name="Mal03"/>
 
== Разпространение и местообитания ==
Пепелянката е разпространена в Североизточна [[Италия]], Западна [[Унгария]], Южна [[Словакия]], [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], югозападните части на [[Карпати]]те, [[Турция]], [[Грузия]] и [[Сирия]].<ref name="McD99">McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).</ref> Някои източници включват в [[ареал]]а и&#768; и Южна [[Австрия]].<ref name="Mal03"/>
 
Пепелянката се среща в цяла [[България]] до 1450&nbsp;m надморска височина. Изключение правят някои високи полета в западната част на страната, макар,че присъства по съседните планински склонове. Разпространени са два подвида - ''V. a. ammodytes'' в [[Северозападна България]] и ''V. a. meridionalis'' в останалата част на страната. Първият е с оранжево оцветяване на долната повърхност на върха на опашката, а вторият - със светлозелено до жълтеникаво-зелено.<ref name="Бешков">{{Бешков-Нанев}}</ref> Последните изследвания показват, че в България не се среща подвидът ''V. a. montadonii'', за който по-рано се е смятало, че също обитава територията на страната.
 
Пепелянката предпочита открити, каменисти, припечни места, обрасли с висока [[Тревисто растение|тревиста растителност]], [[папрати]], [[храст]]алаци и обикновено с достатъчно подземни дупки за укрития.
 
== Поведение ==
Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време - също и нощем. Храни се главно с дребни [[бозайници]] и [[птици]], по-младите екземпляри - с [[гущери]].<ref name="Mal03"/> Понякога яде и змии, включително други пепелянки.<ref name="Бешков"/> Прекарва 2 до 6 месеца в [[зимен сън]].<ref name="Str06"/>
 
Пепелянката е като цяло [[летаргия|летаргична]] и не особено агресивна, като рядко хапе без значително дразнение (неволно настъпване, опит за улавяне). Когато е изненадана може да реагира по различни начини - да остане неподвижна, да изсъска и да избяга или незабавно да се опита да хапе.<ref name="Mal03"/>
 
Пепелянката не снася [[яйце|яйца]], а е [[яйцеживораждащо животно|яйцеживораждаща]].<ref name="Sti74">Stidworthy J. 1974. Snakes of the world. Grosset & Dunlap Inc. ISBN 0-448-11856-4.</ref> [[Копулация]] се наблюдава между април и началото на юни, а малките се раждат през август-октомври. Те са от 1 до 12, най-често 4-8 на брой, като при раждането дължината им е 14-24&nbsp;cm.<ref name="Str06"/><ref name="Бешков"/>
 
== Отрова ==
В миналото, когато много хора са ходели боси, смъртните случаи след ухапване са били относително чести.<ref name="Str79">Street D. 1979. The Reptiles of Northern and Central Europe. London: B.T. Batsford Ltd. 268 pp. ISBN 0-7134-1374-3.</ref> Българската популация на пепелянката се смята за не особено отровна. Отстъпва вероятно единствено на [[усойница]]та по токсичност, но обикновено инжектира по-голямо количество отрова. Дори без [[противоотрова]] обаче симптомите обикновено не са тежки и отшумяват за ден-два, може да представлява опасност за деца или възрастни с влошено здраве.
 
[[Отрова]]та на пепелянките е сравнително [[токсичност|токсична]], но се променя с времето и при различните популации.<ref name="Mal03"/> Тя има както [[протеолиза|протеолитични]], така и [[невротоксин|невротоксични]] компоненти, като съдържа и [[хемотоксин]]и с кръвосъсирващи свойства, подобни и също толкова силни, колкото тези в отровата на [[Crotalinae|гърмящите змии]]. Симптомите при ухапване могат да настъпят незабавно - болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване.<ref name="Mal03"/> Хората, както и мишките и птиците, реагират бързо на отровата на пепелянката. Гущерите са по-слабо засегнати, а [[земноводни]]те дори могат да оцелеят след ухапване. Някои змии, като [[медянки]]те и [[водни змии|водните змии]], изглежда са нечувствителни към нея.<ref name="Mal03"/>
 
Отровата на пепелянката се използва за производството на [[противоотрова]] за ухапвания от други европейски отровни змии, като тя се отглежда за тази цел.<ref name="Sti74"/><ref name="Meh87">Mehrtens JM. 1987. Living Snakes of the World in Color. New York: Sterling Publishers. 480 pp. ISBN 0-8069-6460-X.</ref>
 
== Подвидове ==
Пепелянката е описана първоначално от [[Карл Линей]] в ''„[[Systema Naturae]]“'' през [[1758]]. В началото на 20 век [[Жорж Албер Буланже]] описва няколко подвида, които и до днес са широко признати. Въпреки това има много алтернативни таксономии.<ref name="Mal03"/> В литературата се споменава подвидът ''V. a. ruffoi'' (Bruno, 1968),<ref name="Mal03"/>, срещащ се в Италианските [[Алпи]]. Много автори смятат ''ruffoi'' и ''gregorwalineri'' за синоними на ''V. a. ammodytes''<ref name="Str06"/>, а ''transcaucasiana'' за отделен вид.<ref name="Str06"/><ref name="Mal03"/>
 
{|cellspacing=0 cellpadding=2 border=1 style="border-collapse: collapse;"
|-
|''V. a. ammodytes''
|([[Карл Линей|Linnaeus]], [[1758]])
|[[Австрия]] ([[Щирия]], [[Каринтия]]), Северна [[Италия]], [[Словения]], [[Хърватия]], [[Босна и Херцеговина]], [[Македония]], [[Албания]], Югозападна [[Румъния]], [[Северозападна България]]<ref name="Mal03"/>
|-
|''V. a. meridionalis''
|[[Жорж Албер Буланже|Boulenger]], [[1903]]
|[[България]],<ref name="Бешков"/> [[Гърция]], [[Източна Тракия]]<ref name="Mal03"/>
|-
|''V. a. montandoni''
|Boulenger, [[1904]]
|Южна Румъния<ref name="Mal03"/>
|-
|''V. a. transcaucasiana''
|Boulenger, [[1913]]
|[[Грузия]], Северна [[Турция]]<ref name="Mal03"/>
|-
|}
 
== Други ==
* Пепелянката е защитена с Приложение II на [[Бернска конвенция|Бернската конвенция]]. <ref name="COE">[http://conventions.coe.int/treaty/FR/Treaties/Html/104-2.htm Convention on the Conservation of European Wildlife and Natural Habitats, Appendix II] at [http://conventions.coe.int/ Council of Europe]. Accessed 9 October 2006.</ref>
 
== Източници ==
{{Общомедия|Vipera ammodytes}}
<references />
 
{{Влечугите в България}}
[[Категория:Влечуги в България]]
[[Категория:Змии]]
 
[[br:Naer-wiber gornek]]
[[bs:Poskok]]
[[de:Europäische Hornotter]]
[[en:Vipera ammodytes]]
[[es:Vipera ammodytes]]
[[fi:Hietakyy]]
[[fr:Vipera ammodytes]]
[[hr:Poskok]]
[[hu:Homoki vipera]]
[[it:Vipera ammodytes]]
[[ja:ハナダカクサリヘビ]]
[[lt:Ilganosė angis]]
[[nl:Zandadder]]
[[pl:Żmija nosoroga]]
[[ru:Носатая гадюка]]
[[sl:Modras]]
[[sr:Поскок]]
[[sv:Sandhuggorm]]
[[tr:Boynuzlu engerek]]
Анонимен потребител